От крайбрежната вила до моста на Синан.

Фенерът в Йешилкьой е исторически маяк, който маркира пътя на корабите, идващи от Мраморно море и насочващи се към Босфора; според Уикипедия, корабите използват него за определяне на маршрутите си за влизане в пролива. Фенерът е построен през 1856 г. от Мишел Паша, с френски произход, като каменна кула. Тъй като до 1926 г. Йешилкьой се е наричала Аястефанос, първоначално маякът е носил това име, а след това е приел новото име на квартала. До 32-метровата кула има и жилищна сграда, а сградата е реставрирана три пъти между 1945 и 1988 г. В статията за Йешилкьой се споменава, че по време на Кримската война французите, заселващи се тук, са построили един от трите фара на Истанбул.

Фенерът се намира на носа Йешилкьой и, тъй като е функционираща навигационна структура, можете да го видите отвън, докато се разхождате по крайбрежието. Отделете малко време тук, защото самият Йешилкьой си заслужава да бъде посетен. През края на 19-ти и началото на 20-ти век кварталът е бил любимо място за богатите семейства на Истанбул, предлагащо крайбрежна зона и място за отдих, и все още могат да се видят впечатляващи дървени сгради в стил ар нуво от този период. Тук е подписан и Айстефаносският договор от 1878 г., който отразява резултатите от Руско-турската война. Според легендата, името Йешилкьой на квартала е предложено от Халит Зия Ушаклигил.

В Йешилкьой има яхтен пристан, пристан, откъдето се стига до Принцовите острови през лятото, и пясъчни плажове. Разходете се по крайбрежието и вижте фара от различни ъгли, след което посетете музея на авиацията; те са много близо един до друг.

Източник: Уикипедия.

Музеят на Военновъздушните сили в Истанбул се намира в Йешилкьой, в непосредствена близост до военното летище. Местоположението е символично: първото летище на града, известно като "Летище Йешилкьой", е открито тук през 1912 г., а в историята на музея се споменава, че Йешилкьой е мястото, където е създадено първото военно въздушно подразделение. Първият музей на въздуха в Турция е открит на 15 май 1971 г. в Кумаоваси, Измир, но поради неудобното местоположение е преместен в Йешилкьой. Строителството на сградата започва през 1977 г., завършва през 1983 г., а музеят е отворен за посетители на 16 октомври 1985 г.

Музеят заема площ от 65 000 квадратни метра, от които 2365 квадратни метра са закрити, а 12 000 квадратни метра са открити изложбени площи. В хангара и на откритите площи са изложени различни самолети и хеликоптери, използвани от турските военновъздушни сили. В Залата на спомените са изложени вещи, принадлежали на личности, оставили следа в историята на авиацията, в секцията с двигатели са представени двигатели на самолети с бутала и реактивни двигатели, а в Залата на униформите са показани примери на униформи на пилоти от периода на Османската империя до наши дни. На откритите площи потърсете транспортния самолет Skytrain, произведен в САЩ през 1943 г.; според Уикипедия, от този тип са били включени в състава на въздушните сили между 1946 и 1998 г. Транспортният самолет Dornier Do 28, произведен в Германия през 1970 г., също е рядък екземпляр в Турция.

Поради големия размер на откритите площи, лесно можете да прекарате тук час и половина; в слънчеви дни носете шапка и вода, а в ветровити дни - яке. Тъй като музеят е собственост на Военновъздушните сили и се намира в близост до военното летище, проверете дните и часовете на работа, както и условията за посещение, преди да отидете. Ако сте с деца, прочетете заедно информационните табели до самолетите; сравняването на това кои самолети са използвани през кои години може да се превърне в забавна игра.

Източник: Уикипедия.

Вилата "Ататюрк" край морето, разположена на около 70 метра от брега, е построена върху стълбове, забити в морското дъно, и е свързана със сушата чрез дървен кей. Поради интереса на Ататюрк към района, общината в Истанбул възложи на архитекта Сейфи Аркан да изготви проект. Вилата е завършена през 1935 г. и на 14 август е подарена на Ататюрк. Счита се за един от символичните обекти на ранната републиканска архитектура, а статията ѝ в английската Уикипедия я описва като построена в стил Баухаус. Вътре има приемна зала, спални, баня и библиотека.

Ататюрк използва вилата като лятна работна станция в продължение на три години, като прекарва дълги периоди тук, особено през юни и юли 1936 г., а последното му посещение е на 28 май 1938 г. Разказва се, че по време на престоя си в Долмабахче, той често е идвал с мотор до вилата и е плувал в морето заедно с хората. През следващите години вилата е била лятна резиденция и на други президенти. На 6 септември 1988 г. е прехвърлена към Дирекцията за национални дворци към Народното събрание, след което е реставрирана и превърната в музей.

Преди да посетите вилата, проверете дали е отворена за посещения и какви са дните за работа. Дори и да не е отворена, е възможно да се види връзката на кейа и вилата с морето от брега; оттам по-добре се виждат семплите, хоризонтални линии, проектирани от Сейфи Аркан. Паркът, който е създаден като градина към вилата, днес е общественият парк "Флория Ататюрк" и кратка разходка сред дърветата е чудесен начин да се отпуснете. Станцията на метрото Marmaray, която обслужва Флория, е на около 500 метра.

Източник: Уикипедия; Wikipedia.

Езерото Кючюкчекмедже всъщност е лагуна. То е отделено от морето от плитен пясъчен и чакълест бряг, който се простира по протежението на крайбрежието. Каналът в източния му край отвежда излишната вода на езерото към Мраморно море, а при прилив морската вода навлиза в езерото. Поради това водата на езерото е леко солена. Според Уикипедия, името му произлиза от малките лодки, които се използвали за преминаване през водата, преди да бъде построена моста – т.е. "чекмеджета".

Мостът е разположен на този канал, в мястото, където минава главният път, свързващ Истанбул с европейската част на Турция. Според Ислямската енциклопедия, вероятно е съществувал дървен мост на това място още по време на Римската империя. През 6-ти век, след земетресения, император Юстиниан построява каменен мост. Султан Мехмед II възстановява моста през зимата на 1455 г. Според Евлия Челеби, строителството на сегашния мост започва по време на управлението на Султан Сюлейман и е завършено по време на управлението на Султан Селим II. Относно архитекта, източниците са предпазливи: мостът не се споменава в списъка с произведения на Мимар Синан, а Орхан Бозкурт, който е изучавал мостовете на Синан, предполага, че той може да е дело на Адем Али, който е бил главен архитект преди Синан. Западните източници го наричат "Ponte Piccolo", което означава "малък мост", в сравнение с този в района на Бююкчекмедже.

Мостът е дълъг 210 метра, широк 7,60 метра, а най-широкото разстояние на свода е 10 метра. По време на Първата световна война е разширен и наклонът му е изравнен, което е довело до загуба на оригиналния му вид. Въпреки това, си струва да спрете, за да видите чешмата на моста, рибарските лодки наоколо и гледката към езерото. Смята се, че останките, разположени на северозападното крайбрежие на езерото, може да принадлежат на древния град Батионея, споменат в някои източници.

Източници: Ислямската енциклопедия; Уикипедия.

Мостът Кануни Султан Сюлейман в Бююкчекмедже е един от най-важните паметници на османското инженерство, според "Ислямската енциклопедия" на Турската религиозна фондация (TDV). Според текста, старият римски мост е бил разположен в блатото, по-на север, и е бил повреден от наводнения. Мимар Синан проектира дълъг мост, разположен по-на юг, върху цялата площ на блатото, върху стабилна основа, вместо да построи къс мост, свързан с тротоари. За всеки стълб са изработени кофражи с размерите на голям кораб, в които са забити колове, а след това са свързани с разтопена олово.

Строителството е започнато по заповед на Кануни и е завършено от сина му, II Селим, след смъртта на султана по време на похода към Зигетвар. На надписите е посочена датата на завършване – 975 (1567-68). Мостът е изграден от четири участъка с различна дължина, свързани с изкуствени островчета; общата му дължина е около 636 метра, ширината е малко над 7 метра и има 28 арки. Общината отбелязва, че тази ширина позволява на две кервани да преминават една до друга. Счита се, че разстоянията между участъците, без парапети, са оставени, за да позволят на наводнените води да преминават без да увреждат моста.

При разглеждане на моста, потърсете следното: на най-широката арка има места за сядане. В павилионите с надписи в началото на един от участъците се намират надписи на арабски и турски език. Според TDV, надписът "Amel-i Yusuf b. Abdullah" (изработено от Юсуф, син на Абдула), който се чете до турския надпис, е единственият известен подпис на Синан върху неговото произведение. Днес основният трафик преминава през съвременния мост, който е разположен малко по-надолу, а историческият мост е запазен в относително добро състояние.

Източници: TDV Ислямска енциклопедия; Община Бююкчекмедже; Уикипедия.

На малкия исторически комплекс в началото на моста се намират три сгради една до друга. Каравансараят на Бююкчекмедже, известен също като "Курушлу хан", е получил името си от покрива си, покрит с олово. Според страницата на община Бююкчекмедже, посветена на историческите места, този хан, построен през 1566 г., е затворен тип, без вътрешен двор; стените са изградени от един ред каменни блокове и два реда тухли. Голямото пространство в средата е било предназначено за животни и товари, а в страничните части, където има камини и ниши, пътниците са почивали и спали. Според Уикипедия, на същото място преди това, по време на управлението на Фатих, е имало друг каравансарай, а според Турската фондация за развитие, настоящата сграда е включена в списъка на творбите на Синан и е реставрирана от Генералната дирекция на фондациите през 1965-1966 г. Евлия Челеби е отседнал тук през 1659 г., по време на пътуването си към Босна. Ханът е бил една от местата за отдих по пътя Румели и днес е домакин на културни и артистични събития.

От джамията Сокулу Мехмед Паша, която се намира срещу хана, днес са запазени само минаретът, един проход и ниска стена. Минаретът на джамията, построена около 1567 г. за везира Сокулу Мехмед Паша, привлича вниманието със своята конструкция, изработена от един цял каменен блок, според общината и Уикипедия. Съседната чешма на Султан Сюлейман също е от 1566 г.; тя е изработена от бял мрамор, висока 6 метра и се състои от три арки, всяка от които е украсена с остри арки и ниши, в които има чешми.

Проверете програмата на събитията на каравансарая на страницата на община Бююкчекмедже, посветена на културата и изкуството. Преди да приключите деня, се върнете отново до моста и погледнете към езерото; керваните, пътуващи по пътя Румели, са отсядали в това място в продължение на векове.

Източници: Община Бююкчекмедже; Уикипедия.