От пристанище Конак с корабче до Каршъяка, залез над Бостанлъ.

Започнете от фериботния терминал в Конак; първият терминал там е открит през 1884 г. и оттогава преминаването до Каршъяка се осъществява между тези две точки. Когато се качите на ферибота, излезте на откритата палуба, а не в затвореното помещение, защото истинското преживяване е самото пътуване. Зад вас Конак и крайбрежната алея постепенно намаляват, а пред вас бреговата линия на Каршъяка, притисната към планината Яманлар, постепенно се разширява. Това кратко преминаване през залива може да се счита за най-старата линия за обществен транспорт в града. Компанията "Хамидие Ферибот", основана от Яхя Хати Ефенди, който получава 30-годишен лиценз през 1883 г., стартира тази услуга; според източниците, курсовете започват през февруари 1884 г. Компанията осъществява курсове не само до Каршъяка, но и до Урла, Фоча и Чешме Илъджа; фериботът "Мюсават" може да побере до 500 пътници.

Фериботът ви оставя на терминала, разположен на булевард "Джемал Гюрсел", в точката, където булевард "Кемалпаша" достига до морето. Днешната терминална сграда е нова, но историята на мястото е стара. Първият терминал е бил дървен и от 1906 г. е осветяван с газ. На 30 септември 1908 г. фериботът "Истанбул" се сблъсква с кораба "Касандра" в залива и потъва; само 30 от 170-те пътници са спасени, а разгневените жители на Каршъяка запалват терминалите през нощта. Следващият терминал е изграден отново от дърво, върху дървени стълбове. Първият бетонен терминал в Измир е завършен тук през март 1935 г. и е разширен през 1962 г. Голямата реконструкция, започнала през 80-те години, според източниците, е завършена между 1990 и 1992 г., горният етаж е отворен като книжарница и кафене, а операцията е прехвърлена на IZDENIZ.

След като слезете, прекарайте няколко минути в сградата. Изкачете се на горния етаж и погледнете към залива; оттук ще видите най-добре пристигането и отплаването на фериботите до Конак. От терминала отплават фериботи не само до Конак, но и до Пасапорт, Алсанчак, Гьозтепе и Учкуюлар, което означава, че оттук можете да стигнете до почти всяка точка на южната част на града. Отвън крайбрежната алея се простира в две посоки; напра

Карашъяка Чарши, както е известен, всъщност е само една улица – булевард Кемалпаша, който започва от пристанището и се простира направо на 450 метра към жп гарата. По този маршрут няма да се разхождате с цел пазаруване, а за да усетите духа на квартала. Карашъяка е била свързана с града чрез два маршрута: железопътната линия, открита през 1865 г., и параходната линия, започнала през 1884 г. Едната спирка е в единия край на улицата, а другата – в другия, и пазарът се е развил точно между тях. Според преброяването от 1891 г., в квартала са имали 832 къщи и 1080 постоянни жители; това място, където идвали хора през лятото, се е превърнало в постоянно селище. През този период европейските източници наричали квартала "Корделио", а връзката на името с Ричард Лъвското сърце от Третата кръстоносна война е спорна. Вътрешният транспорт започнал с трамвай през 1906 г., след което бил заменен от автобуси и микробуси; днешният трамвай се завърна по крайбрежието през 2017 г. Влезте в улицата от пристанището и се движете бавно. Погледнете към земята; сивите и черни камъни под краката ви са гранит, донесен от планината Козак близо до Бергама. Общината на Измир подменила мрежите за природен газ и питейна вода и през 2008 г. обновила повърхността на улицата с 800 тона естествен камък; работата обхванала площ от шест хиляди квадратни метра. По време на същата работа били ремонтирани и боядисани електрическите стълбове на улицата. Улицата е пешеходна, така че можете да вървите по средата и да се оглеждате от двете страни. Привикнете да гледате над нивото на табелите; характерът на улицата се крие не във витрините, а на горните етажи. Отбивайте се в страничните улички на всеки сто метра; тези от дясната страна водят към брега, а тези от лявата – към вътрешността на квартала, и е лесно да се върнете. Улицата има уникална традиция за книжарници; просто влезте в една от тях и прекарайте няколко минути, за да разберете защо жителите на Карашъяка не смятат тази улица само за място за пазаруване. Сутрин рано улицата е спокойна и каменната настилка изглежда празна; следобед тълпата, идваща от пристанището, изпълва улицата. Ако изберете това време за разходката, ще видите как вратите се отварят и собствениците на магазини подреждат витрините. По средата на разходката спрете за десет минути на пейка или край тротоара и наблюдавайте хората. Не Източник: Община Измир (новина за площад "Чащы" в Каршъяка); Visit Izmir (пазарът "Каршъяка"); Уикипедия (Каршъяка); Областна дирекция "Култура и туризъм" на Измир (Каршъяка); Сдружение "Каршъяка 1912".

Вилата, разположена непосредствено до гарата, е място, където историята на Република Турция се преплита с личната история на семейство Ушакизаде. Тази вила, лятна резиденция на семейството, е построена през 1860-те години. Латифе Ханим, дъщеря на Муаммер Бей Ушакизаде, известен представител на влиятелно измирско семейство, е родена в Измир през 1898 г. През септември 1922 г. тя се среща с Ататюрк във вилата на семейството в Гьозтепе. Ататюрк остава във вилата двадесет дни, а след това двамата поддържат кореспонденция. Вилата в Гьозтепе днес е музей, а реставрацията ѝ, завършена през 2001 г., получи награда за опазване на културното наследство през 2003 г.

Когато Зюлфиде Ханим се разболява през есента, лекарите препоръчват климата на Измир. Ататюрк изпраща своя помощник Салих Бозок да намери подходящ дом, като условие е да не е изоставена гръцка къща. Латифе Ханим предлага дома на семейството си в Карсъяка. Домът е близо до гарата, което е важно за болната жена. Зюлфиде Ханим пристига с влак на 18 декември 1922 г., а праговете на вратите са премахнати, за да може да се придвижва с инвалидна количка. Тя остава там 28 дни и умира на 14 януари 1923 г. на 66 години. След смъртта на майка си, Ататюрк пристига в Измир и се жени за Латифе Ханим на 29 януари 1923 г.

Вторият живот на вилата започва през 2005 г., когато общината Карсъяка откупува парцела от 2958 квадратни метра. Реставрацията започва на 11 октомври 2007 г., а на 19 май 2008 г. домът е отворен за обществеността като мемориален дом, а официалното откриване се състои на 9 юли 2008 г. През 2016 г. е обявен за частен музей. По време на реставрацията са запазени оригиналните елементи, от дървената облицовка в интериора до мрамора и дърветата в градината. Част от мебелите са дарени от наследниците на вилата, а друга част е закупена.

Започнете посещението си от градината. Фасадата в кремав цвят и кафявите щори разказват историята на проста лятна вила. В градината има борови и палмови дървета, фонтан и вятърна мелница. Вътре, на приземния етаж има три стаи, а на горния – три стаи и баня. Стаите са обзаведени с мебели от епо

Улица Зюбйде Ханым ви отвежда от гарата в посока Сокуджу. Сокуджу е крайбрежно село, където през 19-ти век се заселват номадски племена, а паркът с мемориалната гробница се намира на тази улица. Преди да влезете в парка, си спомнете откъде сте дошли. Зюбйде Ханым е родена през 1857 г. в Солун; тя е дъщеря на Фейзулах Ага, член на семейство Хаджи Софи, номадско семейство, преселено от Централна Анадола в западната част на Солун. От брака си с Али Риза Ефенди има пет деца, но през 1888 г., когато Мустафа все още е бил в началното училище, тя губи съпруга си. След Балканската война тя се премества в Истанбул с дъщеря си Макбуле и се заселва в квартал Акаретлер. На 14 януари 1923 г. тя умира в Измир, където е дошла за лечение, и е погребана в двора на джамията Ферик Осман Паша; гробницата ѝ се намира и днес в парка, където се намира този двор.

Формата на мемориала е резултат от дебати. През 1938 г. кметът на Измир, Бехчет Уз, представя сложен проект за мемориала, но Ататюрк го отхвърля, като настоява само тежък камък да бъде поставен върху гроба и да бъде заобиколен от детска площадка. Мемориалът е изграден през 1940 г. от общината на Измир, в съответствие с това изискване. Камъкът, който виждате, е розов гранит, донесен от планината Яманлар; той е висок четири метра и тежи десет тона. Върху него е изобразен релеф на Зюбйде Ханым, а под него е гравиран кратък текст, който гласи, че тук е погребана майката на Ататюрк, починала през 1923 г. Оригиналният надгробен камък, премахнат по време на строителството, се съхранява от 2005 г. в Археологическия музей на Измир.

В парка първо се отбийте пред церемониалната зона, а след това се приближете до мемориала. Прочетете релефа при странична светлина; слънцето на обяд го изравнява, докато сутрин и следобед е по-добре. Огледайте камъка от всички страни и разгледайте текстурата му; липсата на декорация е умишлен избор. Детската площадка, която е до мемориала, все още е там, както е искал Ататюрк. Паркът е зона от първа степен, защитена от закона; растителността, осветлението и церемониалната зона са обновени, над басейна е изградена чайна, а зоната е под денонощно наблюдение. Седнете на

За последната спирка от деня, се качете на трамвай линия T1 от спирка "Karşıyaka İskele"; след спирките "Nikah Sarayı" и "Yunuslar", третата спирка е "Bostanlı İskele". Линията беше открита на 11 април 2017 г. и се простира на 8,8 километра, следвайки крайбрежието. Ако предпочитате да вървите, следвайте крайбрежната алея на запад; това е равно разстояние от около два километра и морето винаги ще бъде отляво ви. Името на "Bostanlı" разказва своята история: в регистрите от 1890 г. това място е известно като "Menemen İskelesi" (пристанището на Менемен), през 1900 г. се нарича "Papaskala" (пристанището на свещеника) на гръцки, а извозването на дини и пъпеши от равнините на Менемен през това пристанище дава на района днешното му име. Така че, пристанището на брега не е само за фериботи, то е причината за съществуването на този бряг от повече от сто години. Днешната фериботна станция "Bostanlı" е построена от "Türkiye Denizcilik İşletmeleri" между 1989 и 1993 г.; тя заема площ от около двадесет хиляди квадратни метра и има административна сграда от две хиляди и петстотин квадратни метра. Оттук отплават пътнически фериботи до "Konak", "Alsancak", "Üçkuyular" и "Karşıyaka", а също така функционира и ферибот за автомобили. Пристанището се управлява от "İZDENİZ", морското подразделение на община Измир, създадено през 1992 г. Спирката на трамвая "Bostanlı İskele" е точно пред пристанището; осигурен е достъп за хора с увреждания и има велоалея. Преминете през пристанището и продължете да вървите по крайбрежието; "Balıkçı Baba Parkı" е едно от местата за отдих по това крайбрежие, а в сряда се провежда пазар в района. Основната ви цел е мястото, където река "Bostanlı" се влива в залива. Тук две сгради, открити през 2016 г., промениха характера на крайбрежието: "Bostanlı Yaya Köprüsü" (пешеходният мост "Bostanlı") и "Gün Batımı Terası" (терасата "Залез слънце"), проектирани от архитекта Еврен Башбуг и неговия екип за община Измир. Проектирането е извършено между 2014 и 2015 г., строителството започва през 2015 г. и завършва през 2016 г., а сградите са открити през август 2016 г.; общата площ на строителството е 8800 квадратни метра. И двете сгради са първото След обяд терасата се изпълва с хора, а през седмицата е по-спокойно. През есента вятърът, идващ от запад, може да бъде силен, затова се облечете с един слой дрехи повече. Когато се стъмни, се върнете към пристанището на Бостанлъ. От там има директен ферибот до Конак. Проверете актуалните цени на сайта на İZDENİZ и се насладете на края на деня, както започна.
Източници: Уикипедия (Бостанлъ, Каршъяка; Пристанището на Бостанлъ); Уикипедия (Каршъяка; Трамвай Измир); Архив и Аркитера (Пешеходният мост на Бостанлъ и терасата за залези); Община Истанбул (линиите на İZDENİZ).