Фенерите на Истанбул: от Мраморно море до Черно море.

Първата спирка на първия ден е нос Йешилкьой. Известен още като Фарът Аястефанос, това е първият исторически фар, който корабите, идващи от Мраморно море към Босфора, срещат. Построен е през 1856 г. от Администрацията на фара, ръководена от Мишел Паша, с френски произход, в резултат на споразумение между Османската империя и Франция за управлението на фара. Според английската Уикипедия, фарът е запален за първи път на 5 януари 1857 г.

Каменната кула е оформена като осмоъгълна призма, която се издига от центъра на сградата на пазача. Намира се на 16 метра над земята и на 23 метра над морското равнище, а светлината му се вижда от разстояние до 15 морски мили. Източникът на светлина е преминал през различни етапи – от газово осветление до ацетиленова лампа на Дален, а след това и към електричество. Фарът е ремонтиран през 1945, 1971 и 1988 г. и днес продължава да функционира, управляван от Генералната дирекция за морска безопасност.

Кулата не е отворена за посещения и не може да се влезе вътре. Можете да видите фара от брега и от околността. Наблюдавайте как осмоъгълната структура се издига от центъра на сградата на пазача и балкона, който обгражда помещението на фара. Светлината на фара Румели, който ще видите на втория ден, се намира на 58 метра над морето; тези 23 метра обобщават разликата между ниския бряг на Мраморно море и високите скали на устието на Черно море.

Можете да стигнете до фара, като слезете от станцията на Marmaray в Йешилкьой и вървите по крайбрежието. На този нос, който е отворен към Мраморно море, вятърът може да бъде силен. Ранните сутрешни часове са спокойни и предлагат мека светлина, идеална за снимки. Оттук можете да се върнете към Marmaray и да продължите към Съркеджи.

Източник: Уикипедия; Wikipedia; Генерална дирекция за морска безопасност.

Докато се разхождате по крайбрежната алея, която минава покрай Сиркеджи и достига до Сарайбурну, ще видите фара Ахиркапъ, разположен близо до стените на Мраморно море, на улица Кенеди. Историята на този фар е с около век по-стара от тази на повечето други фарове по маршрута. През 1755 г., след като голям кораб заседна в лошо време край Кумкапъ, султан Осман III нарежда да бъде изграден фар по стените, където всяка вечер да се пали лампа. Днешната каменна кула е построена през 1857 г. по време на управлението на султан Абдулмеджид, след Кримската война; според английската Уикипедия, при строителството са работили френски инженери.

Обърнете внимание на формата на кулата. Цилиндричната част се издига върху квадратна основа, а балкона прилича на парапет на минарет. Кулата е висока 26 метра, светлината ѝ се вижда от разстояние 36 метра над морето и е видима от 16 морски мили. Единичната черна ивица, обгръщаща бялата конструкция, е дневният знак, който улеснява разпознаването на фара от морето.

Връзката на фара с морето се промени през 1958 г., когато е построена крайбрежната алея; кулата вече не е разположена директно на брега на водата. Според турската Уикипедия, от 1907 г. до 1995 г. фара е управляван от жени от семейство Лик; това е една от малко известните човешки истории в историята на фаровете в Истанбул. Първоначално поддръжката е била отговорност на Bostancı Ocağı, а днес се извършва от Kıyı Emniyeti.

Кулата не е отворена за посещения; можете да видите фара от крайбрежната алея, откъм брега и от пред стените. Водата пред вас, според регистрите на Kıyı Emniyeti, е известна като зоната за корабоплаване Ахиркапъ; вероятно ще видите кораби, закотвени в открито море. Оттук можете да се върнете към Сиркеджи и да се придвижите до Ускюдар с влака Marmaray.

Източник: Уикипедия; Wikipedia; Kıyı Emniyeti Genel Müdürlüğü.

Преминете през Мармарай до Ускюдар и се разходете до брега на Саладжък. Кулата Дениз, разположена на около 200 метра от брега на Ускюдар, е най-старата от сградите по този маршрут, но е най-малко известна като фар. Според източниците, първата сграда на това място е построена през 1110 г. от византийския император Алексий I и представлява дървена кула, защитена със каменна стена. Кулата е разрушена от земетресение през 1509 г. и е възстановена, а през 1721 г. е изгоряла. След това е възстановена и използвана като фар. През 1763 г. е реконструирана с по-здрави камъни, а настоящият ѝ вид е придобила благодарение на реставрацията, извършена през 1832 г. по време на управлението на Махмуд II. Текстовете в турската Уикипедия подчертават, че кулата никога не е загубила функцията си на фар, насочващ корабите през нощта.

Последната голяма реставрация на кулата е започната от Министерството на културата и туризма през 2021 г. След повече от две години работа, кулата е отворена отново за посещения през май 2023 г. като паметник. Стените, отслабени от кристализацията на солта, са подсилени със стоманени напрежници. Разположението на кулата, в южната част на Босфора, на малък остров близо до брега, я прави забележима забележителност през деня и важна ориентирна точка през нощта с помощта на светлината ѝ.

До кулата се стига с лодки, отплаващи от брега. Проверете официалния уебсайт за местата на отплаване, разписанията и часовете на посещения. Докато се разхождате в кулата, погледнете през прозорците: от едната страна е историческият полуостров и заливът Сарайбурну, а от другата – брегът на Ускюдар и входа на Босфора. Тази кула, заедно с крепостта Ахиркапъ, която видяхте преди, маркират южния вход на Босфора към Мраморно море от двете страни.

Ако не искате да пътувате с лодка, можете да наблюдавате кулата от брега на Саладжък. Оттук можете да се придвижите с Мармарай до Фенарьолу.

Източници: Официалният уебсайт на Кулата Дениз; Уикипедия; Wikipedia.

За последния фар за деня, пътувайте с влака Marmaray до Feneryolu, откъдето можете да стигнете пеша или с кратко пътуване с автобус до парка на нос Fenerbahçe. Старото име на носа е Kalamış. Исторически документи разказват, че местоположението на носа често е причинявало инциденти за корабите; според записите, султан Сюлейман Великолепни е издал ферман през 1562 г. за поставянето на фар там. Днешната кула е построена през 1857 г.

Белият, цилиндричен корпус има два балкона, а помещението за фара също е бяло. Еднофамилната сграда за пазача, разположена до кулата, все още е на мястото си; фарът и сградата за пазача са защитени като културно наследство. Светлината, подобно на другите фарове по маршрута, е преминала от газ към ацетилен и след това към електричество; днес мига два пъти на всеки 12 секунди и е видима от разстояние 15 морски мили. Всеки фар има различен режим на мигане, по който моряците го разпознават; ако изчакате в здрач, можете да преброите ритъма на светлината.

Паркът е отворен за всички, но не е възможно да се влезе в кулата. Можете да видите фара отвътре в парка и от скалистия бряг, гледащ към Мраморно море. Обърнете внимание на начина, по който корпусът на кулата се свързва със сградата за пазача, както и на подравняването на балконите; потърсете ъгли от брега, от които да можете да снимате кулата с морето на заден план.

Паркът Fenerbahçe е споменат като част от крайбрежната алея на Radar в Kadıköy; тук можете да го видите като част от веригата от фарове на Истанбул, обхващаща брега на Азия и гледаща към Мраморно море. Прекарайте деня тук, изчаквайки да се включи светлината; на следващия ден ще пътувате с кола до устието на Черно море.

Източник: Wikipedia; Главна дирекция за крайбрежна безопасност.

Вторият ден започнете рано и използвайте автомобил. Румелийският фар се издига в село Сариер, на европейския бряг, в мястото, където Босфорът се отваря към Черно море. Той е построен, за да позволи на френските и британските военни кораби да влизат и излизат безопасно в Черно море по време на Кримската война. Според турската Уикипедия, френският офицер Мишел Паша построява кулата заедно с фара на азиатския бряг, а самият фар е пуснат в експлоатация на 15 май 1856 г. Стогодишният лиценз, даден на французите за експлоатация, е отменен през 1933 г. и фарът преминава под управлението на Турция.

Кулата, с височина 30 метра, е изградена в три етапа и има осмоъгълна структура. Светлината свети на 58 метра над морското равнище и бялата светлина се вижда от разстояние до 18 морски мили. Лампите са преминавали през различни източници на енергия – от газ до ацетилен, а след това и до електричество; резервното захранване се осигурява с бутан.

Румелийският фар не е включен в списъка на фара, отворени за посещения от Службата за морска безопасност, така че планирайте да разгледате района около фара, а не самия фар. Вижте фара от улиците на селото и от брега. Отсреща се намира Анадолският фар, само на 2 морски мили. Разположението на двата фара илюстрира идеята да се покажат двата бряга на пролива на корабите, влизащи от Черно море.

За да стигнете оттук до Анадолския фар с кола, трябва да преминете през моста Явуз Султан Селим и да се озовете на азиатския бряг. Преди да тръгнете, проверете актуалната пътна обстановка.

Източник: Уикипедия; Wikipedia; Генерална дирекция за морска безопасност.

Фарът "Анадолу" се намира на северния край на Босфора, където той се слива с Черно море, на азиатския бряг, върху нос Юм (според някои източници, нос Йон или Хром), и е разположен в близост до едноименното село в Бейкоз. Първият фар е построен през 1830-те години. Днешната кула е открита на 15 май 1856 г., по същото време като фара "Румели", по време на Кримската война. Концесията за експлоатация от страна на французите изтича през 1933 г.; в момента фарът се управлява от Генерална дирекция за крайбрежна безопасност.

Белият цилиндричен фар е висок около 20 метра, включително балкона и помещението за фара. Поради разположението му върху скалистия нос, светлината му е на около 75 метра над морското равнище. До кулата има двуетажна сграда за служителите. Източникът на светлина, подобно на другите фарове, е преминал от ацетилен към електричество. Според турската Уикипедия, фарът "Анадолу" е един от малкото, които са запазили оригиналния си вид.

Генералната дирекция за крайбрежна безопасност включва фара "Анадолу" в списъка на фаровете, които са отворени за посещения от туристи. Въпреки това, условията за посещение могат да се променят, затова е препоръчително да проверите актуалната информация преди да посетите. Селото е малко рибарско селище; от склона, заобикалящ фара, можете да видите от едната страна отворените води на Черно море, а от другата - фара "Румели". Сутринта, когато гледате от брега на Румелия, сега виждате същата гледка, но обърната.

На скалите на носа духа силен вятър; бъдете внимателни, когато слизате към брега, и не оставяйте децата сами. Оттук можете да поемете по пътища, успоредни на брега на Черно море, към Шиле; този участък от маршрута е най-дългият.

Източник: Генерална дирекция за крайбрежна безопасност; Уикипедия; Wikipedia.

Фарът Шиле, последната точка от маршрута, се намира на около километър североизточно от град Шиле, на нос Шиле, върху скали, извисяващи се 60 метра над морското равнище. Построен е през 1859 г. по време на управлението на султан Абдулмеджид и е запален през 1860 г. Според турската Уикипедия, структурата е част от "Администрацията за фара", ръководена от Мишел Паша, с френски произход, което я свързва с веригата, започнала в Йешилкьой.

Каменната кула, с осмоъгълна призма, е висока 19 метра. Белият ѝ корпус е обграден от тънки, черни хоризонтални ивици, а към кулата е прилепена едноетaжна сграда за пазача. Светлината ѝ е видима от разстояние до 20 морски мили. Първоначално използвана е лампа, работеща на газ, но през 1968 г. е премината към електричество.

Фарът Шиле е сред най-популярните обекти за посещение, според списъка на "Българската служба за крайбрежна безопасност", и според турската Уикипедия, в момента е превърнат в музей. Това е мястото, където имате най-голям шанс да разгледате интериора; проверете актуалните дни и часове за посещения, преди да тръгнете. По време на посещението, обърнете внимание на осмоъгълната форма на кулата, дебелината на каменните стени и начина, по който се стига до стаята на фара.

От околността на фара се открива гледка към брега на Шиле и отворените води на Черно море. В района на скалите вятърът и вълните са силни, така че бъдете внимателни, когато слизате към брега. Ако планирате да останете, за да видите как светлината на фара се включва, имайте предвид, че ще трябва да се върнете обратно в тъмник. Пясъчните ивици на Шиле и Агва, както и самият град, са подробно описани в туристическите статии на Radar; ако имате време, можете да пренощувате тук и да разгледате града на следващия ден.

Източник: Генерална дирекция за крайбрежна безопасност; Уикипедия; Wikipedia.