Южният бряг на залива, от района на Нърлъдере до района на Барбарос.

Започнете от западната крайна спирка на метро линия M1, която е "Narlıdere Kaymakamlık". Линията достигна тази спирка през март 2024 г. и в рамките на района има четири спирки. Това означава, че Narlıdere вече е крайбрежен район, до който може да се стигне директно от Konak. Докато слизате от спирката към брега, ще видите как районът се спуска от склона към залива. Районният център е разположен на значителна височина над морето, докато крайбрежната ивица е равна. Когато стигнете до брега, ще бъдете на пешеходната алея, която е изградена в два етапа в рамките на проекта "İzmir Deniz Kıyı Tasarımı" и, според източниците, е с дължина над два и половина километра. Започнете разходката от източния край и се движете на запад, така че сутрешното слънце да остане зад вас. По протежение на алеята има пейки, изработени от естествен камък и бетон. Ако нямате бърза работа, седнете на една от тях и наблюдавайте района на Karşıyaka и Çiğli, който се намира от другата страна на залива. В рамките на проекта са изградени четири рибарски кейове за тези, които искат да се доближат повече до морето. Сутрин ще видите много хора, които ловят риба от тези кейове. Също така, тук се намира тераса с дървен вид, подобна на тази в Bostanlı, която е идеална за снимки сутрин, когато е празна. Обърнете внимание на растителността, тъй като е подбрана така, че да издържа на соления морски въздух и вятъра. Наред с вечнозелените дървета като чемшир, люляк, череша и лаврово дърво, са използвани и цветни храсти като лавандула, карамфил, люляк и гаура. В рамките на тази крайбрежна зона се намира паркът "Bakü Parkı", където има модерни детски площадки, подходящи за семейства с деца. Също така, тук са поставени скулптури, създадени по време на "İzmir Heykel Çalıştayı". Търсенето на тези скулптури ще добави малка цел към вашата разходка. За тези, които идват с велосипед, има велосипедна алея с дължина един километър и станция BİSİM. В района има общо четири станции BİSİM. Можете да наемете велосипед за кратка разходка и да стигнете до края на алеята и обратно. В западната част на района, в Limanreis, след като бяха направени анализи на морската вода и бяха установени добри резултати, се цели създаването на обществен плаж със син флаг, който е най-близкият до центъра на града. Ако планирате да плувате, проверете актуалното състояние на плажа предварително. Докато се разхождате, помислете за историята на района. Според източниците, римляните са нарекли След едночасова разходка, качете се на автобусите на ESHOT, които пътуват по крайбрежната алея в западна посока, за да стигнете до Гюзелбахче. Ако предпочитате да продължите с ферибот, не забравяйте, че има курсове на компанията İZDENİZ до пристанището на Гюзелбахче.
Източник: TGRT Haber, проектът "Крайбрежна зона" в Нарлъдере; Уикипедия, Нарлъдере.

Започнете разходката в района Ялъ, на кея, или ако сте пристигнали с кораб, вече сте там. Ялъ е най-населеният квартал и тази част от крайбрежието е център на ежедневието на Гюзелбахче, с рибарското пристанище, пазара за риба и обновения крайбрежен път. Основата на икономиката на района е риболовът и земеделието, така че е хубаво да видите пристигането на лодките в пристанището сутрин или по обяд – това е най-характерният момент от тази спирка. Около пристанището има пазар за риба, където можете да разгледате и да разберете какви са предложенията на сезона.

След това се разходете по крайбрежния път, който се простира от пристанището към нощния пазар. Този участък, дълъг около километър, е обновен в два етапа и е оборудван с палми, градски мебели, паркове и плаж, което го прави като крайбрежна алея. По протежение на пътя има пейки, където можете да седнете и да се насладите на гледката към залива, към западната му част, към Урла. По пътя има и квартални паркове, които можете да използвате като места за почивка, ако сте с деца.

През летните месеци в района Ялъ се организира нощен пазар всяка вечер, така че ако правите разходката в обратна посока, е добра идея да отложите тази спирка за вечерта. По-на запад, в квартал Сителер, се намира общественият плаж, управляван от общината, а по крайбрежната алея в Малтепе също можете да се къпете. В района има осем плажа, един от които е с "син флаг"; проверете актуалната информация за тях от общината. Крайбрежната ивица на Гюзелбахче се простира от района Лиманрейс на Нарлъдере на изток до района Чамлъчай на Урла на запад, така че по време на тази разходка ще видите само част от крайбрежието на района.

Историята на името на района също е свързана с тази спирка. Най-старото име на Гюзелбахче е Килизаман, което произлиза от древния град Клазомени, чиито останки се намират в Урла Искеле. През 1936 г. районът става център на окръг, присъединен към Урла, с името Къзълбахче, през 1957 г. получава днешното си име, а през 1993 г. става самостоятелен район. В определен период от време районът се е обединил с Нарлъдере и е бил известен като Нарлъбахче; поради това връзката между първата и тази спирка не е само географска.

Снимките, направени от кея към крайбрежието, показват ниските сгради на квартала и склоновете зад тях. През деня светлината е по-силна, така че най-добре да заснемете цвета на морето сутрин или

Урла Искеле се намира на брега на квартал Искеле, в северната част на центъра на Урла, и е най-значимото място по този маршрут от историческа гледна точка. Когато стигнете до пристанището, първо се огледайте към изток, към ниския хълм, през който минава пътя; това е хълмът Лимантепе. Хълмът се смята за едно от най-старите пристанища, известни в Егейско море, а следите от заселване датират от каменно-медната епоха до края на бронзовата епоха. Археологическите разкопки започват през 1950 г. от Екрем Акуркал и продължават от 1992 г. под ръководството на Хаят Ерканал. Към разкопките на сушата са добавени подводни изследвания, проведени от Университета Хайфа, което означава, че част от това пристанище днес се намира под водата.

Археологическият обект работи според собствения си ред, затова не се опитвайте да влизате; разгледайте хълма от пътя и от брега. Според източниците, съвременният път, водещ към Урла Искеле, пресича хълма в посока изток-запад, а крайбрежните вили са нанесли щети на хълма. Като се има предвид тази информация, не е трудно да си представите, че под обикновения хълм, който изглежда като обикновена крайпътна зона, се крият хилядолетни стени и къщи. Наличието на обсидиан от остров Мелос в слоевете от каменно-медната епоха показва, че това е било пристанище, свързано с егейските острови още в много ранни времена.

След това се насочете на север, към пътя, водещ към остров Карантина. Островът се намира точно срещу квартал Искеле и съдържа останки от древния град Клазомени. Жителите на Клазомени се преместили на този остров, уплашени от персите. Според източниците, островът за първи път бил свързан със сушата по време на управлението на Александър Велики, древният път постепенно се разрушил, а днешният насип е изграден през 1955 г. Името на острова произлиза от карантинните съоръжения, построени от французите през 1865 г.; тези съоръжения са използвани до края на Първата световна война за борба с епидемии. Остров Карантина е един от трите останали в света карантинни острова.

Следващият етап от историята на острова също е интересен. През 1950-те години тук е бил Институтът за морски и слънчеви процедури, а през 1960-те години съоръженията са превърнати в болница за костни и ставни заболявания. През 1986 г. болницата е преобразувана в Държавната болница на Урла, а през

Когато стигнете до Барбарос, паркирайте колата си в началото на селото и се разходете по улиците; това място се разглежда пеша, а не с кола. До 2014 г. селото е имало статут на населено място, а днес е квартал, част от град Урла, и според местните жители, това е селище с около седемстотин години история. Предишното му име е било Сирадам; в списък на селата от 1928 г. то е посочено като село Барбарос, част от района Барбарос, принадлежащ към окръг Чешме. През 1940 г. населението му е било 507 души, а през 1955 г. е било включено в списъка на селата, принадлежащи към района, част от Урла.

Започнете от централния площад; този площад, където се намира паметникът, е мястото, където се събират жителите на селото, а хълмовете зад него водят към земеделските площи на селото. След това се разпръснете по улиците и потърсете "оюк". "Оюк" е дума, използвана на местния диалект, която означава "страхот", използван за защита на градините. От 2016 г. насам, във всяко кътче на селото се излагат цветни "страхоти". През първата година жителите на селото са изработили около четиристотин "страхота" в ателиетата; тогава населението на селото е било четиристотин и шестнадесет души, което означава, че на всеки жител се е паднал по един "страхот". Тъй като "страхотите" се износват от жегата и студа, те се подменят всяка година, така че всеки път, когато посетите селото, ще видите различни лица.

"Страхотите" имат една цел: да привлекат вниманието към земеделието. Фестивалът "Оюк" е иницииран от жителите на селото, за да съживят земеделието, да популяризират селото, да осигурят доходи на селяните и да обърнат тенденцията на миграцията. На първия фестивал са присъствали шест хиляди души, а фестивалът се провежда всяка година в края на лятото. Историята на туризма в селото също е по-дълга; от втората половина на 1970-те години до 1998 г., посетителите са идвали да гледат народни танци, провеждани веднъж седмично, а жените от село са продавали ръчно изработени изделия край пътя.

На 17 октомври 2025 г. Барбарос е включено в списъка на най-добрите туристически села на Организацията на Обединените нации по туризъм. Оттогава броят на местните и чуждестранните посетители се е увеличил, така че през уикендите и по време на фестивалите улиците са много оживени. Най-натоварените сезони в селото са пролетта и есен