Pessinus Antik Kenti

Древният град Песинус се намира на пътя Анкара-Ескишехир, на около 13 километра южно от село Севрихисар. Днешното село е построено върху руините на древния град. Според английската Уикипедия, селището се намира на около 950 метра надморска височина, в един от страничните долини, които захранват река Сакария. Градът е бил разположен по протежението на древния Кралски път. Културният портал отбелязва, че този път е бил използван и през римската и византийската епоха, тъй като е бил надежден и кратък. В древността Песинус е бил известен като града, най-тясно свързан с богинята Кибела от Фригия. Основаването на града е описано по два различни начина – в легендите и в археологията. Според Културния портал, древните автори твърдят, че градът е основан през 8-ми век преди новата ера от полумитичния фригийски цар Мидас. Уикипедия от своя страна посочва, че разкопките, които продължават от 1967 г., показват, че градът се е развил най-рано около 400 г. преди новата ера. Според древните традиции, в града е имало черен камък, който се смята, че е паднал от небето. През 204 г. преди новата ера, римляните пренасят този камък в Рим и му дават името Magna Mater, което означава "Велика Майка". Това събитие е най-известната история, която свързва Песинус със средиземноморския свят. Географът Страбон нарича Песинус най-големият търговски център от западната страна на река Кизилирмак. Градът преживява своя най-бляскав период по време на Римската империя. Според Културния портал, строежът на голям храм, започнат след смъртта на Август, е завършен по време на управлението на Тиберий. Уикипедия, цитирайки изследвания на Университета в Гент, посочва, че храмът е датиран между 25 и 35 г. от новата ера и е бил построена в коринтски стил, заобиколен от колони. Според същите изследвания, този храм не е бил храм на Кибела, както е смятал Шарл Тесие, който открива основите му през 1834 г., а е бил храм, посветен на култа към императора. Днес от храма са запазени само големи основи. Пред храма се намира структура, наподобяваща театър, с монументална стълба в центъра и места за сядане от двете страни. Камъните, използвани за строежа на града, са донесени от кариерите за мрамор, разположени на около 6 километра на север, в Истиклалбаги. Най-впечатляващата инженерна структура на Песинус е каналът, преминаващ през В тези проучвания бяха открити не само храма, но и работилници, къщи, театър, агора и сграда на общинския съвет, както и останки от пътища в близост до града. Според Областната дирекция за култура и туризъм, през 1988 г., с подкрепата на Областната администрация на Ескишехир и при участието на Археологическия музей на Ескишехир, в селото е организиран открит музей. Част от намерените каменни артефакти са изложени в градината на музея, а по-малки фрагменти – в едно етажна сграда. Останалите находки се намират в археологическия музей в Ескишехир. Когато посетите Балъхисар, първо разгледайте надписите и архитектурните елементи, изложени в градината на открития музей; те ще ви помогнат да си представите мащаба на града. След това се разходете до храмовия комплекс в южната част на селото и погледнете към долината от върха на каменните основи. Проследяването на трасето на канала по коритото на реката е най-добрият начин да разберете как е бил основан градът. Тъй като останките са разпръснати сред селските къщи, моля, уважавайте живота в селото и не влизайте в полетата и градините. Тъй като разглеждането на останките става на открито, препоръчително е да посетите през сутрешните часове през лятото. Благодарение на близостта си до Сиврихисар, Песинус може да бъде посетен в същия ден като центъра на окръга. За да получите актуална информация относно работното време и условията за посещение, моля, проверете уебсайта на Областната дирекция за култура и туризъм.