Larisa (Buruncuk) Antik Kenti

Лариса е древен град, разположен на два хълма над село Бурунчук, близо до град Менимен, с изглед към долината Гедиз. Намира се на около 30 километра северно от Измир и е разположен на плодородна равнина, образувана от наносите, пренасяни от река Гедиз, която в древността е била известна като Хермос. Градът е един от дванадесетте града в региона на Айолис и е известен като Лариса Фрикионис или Лариса на брега на Хермос, за да се разграничи от други места с подобно име в Гърция и по пътя на Малката Мъндърос. Смята се, че името произлиза от древни топоними в анадолските езици, означаващи "крепост, укрепено място", и завършва на суфикса "-асса". Източниците показват, че селището е много старо. Според дисертация, завършена през 2021 г. в Техническия университет в Истанбул, следите от заселване датират от неолитната епоха, а най-ранните архитектурни останки – от ранната бронзова епоха. Географът Страбон пише, че първите жители на града са били пеласгите, а по-късно тук се заселват айолски имигранти. Страбон смята, че градът, споменат от Хомер в "Илиада", е именно този. Според разказа на Ксенофонт, персийският цар Кир Големият е заселил тук колония от египетски войници, поради което градът за известно време е бил наричан "Египетската Лариса". Отново според Ксенофонт, спартанският командир Тиброн е обсадил града, но не е успял да го превземе. По-голямата част от архитектурните останки, видими днес, датират от периода между 7-ми и 4-ти век преди новата ера. Градът е претърпял сериозни щети по време на пелопонеската война през 405 г. пр.н.е., след което е възстановен, но е разграбен от галите през 279 г. пр.н.е. Тъй като не са открити следи от по-късно заселване, се смята, че градът е изоставен през 3-ти век преди новата ера. Това прави Лариса интересна, тъй като тя е място, където не са добавени структури от по-късни епохи, а е запазена автентичната градска среда от архаичната и класическата епоха. Селището е разположено на два хълма в края на хребета Бурунчук. На по-ниския западен хълм се намира акрополът, където се намират дворци, храм и други представителни сгради. На южните и северните склонове се намират градски зони, а на север и изток – обширно гробище. По-високият източен хълм е укрепен Част от находките от разкопките са пренесени в Стокхолм, друга част – в Археологическия музей в Истанбул, а архаичните находки се съхраняват в Археологическия музей в Измир. Тъй като разкопките са се фокусирали предимно върху акропола, останалата част от крепостта и селището в подножието ѝ са отбелязани само на обща карта. Според данните на Министерството на Културата и Туризма, архитектурните проучвания, ръководени от проф. д-р Тургут Санер, започнали през 2010 г., обхващат цялата територия. Тези изследвания показват, че градът е бил свидетел на интензивна строителна дейност през периода на персийското господство, особено през 5-ти и 4-ти век преди новата ера. Лариса не е добре подготвен археологически обект; пътеките, водещи към върховете, са покрити с камъни и на места са стръмни, затова е задължително да се носят удобни обувки за ходене. Има много малко сянка, така че е препоръчително да посетите обекта рано сутрин през лятото или през пролетта, когато равнините са покрити със зеленина, за да се насладите на разходката. Когато стигнете до плоската част на акропола, ще видите от една гледка завоите на река Гедис, която се простира по цялата равнина, и планините на север. Докато се разхождате между стените и руините, внимавайте да не стъпвате върху камъните и да не размествате нито един предмет. За транспорт, линията на влака IZBAN достига до Менимен, откъдето трябва да продължите с автомобил до Бюрюнджук и върха. За актуална информация относно достъпа, препоръчваме да се консултирате с Областната дирекция за култура и туризъм в Измир.