Justinianus Köprüsü

Мостът Юстиниан, известен още като Бешкюпрю, а в древните източници като Сангариус, е римски каменен мост, разположен на югозападното крайбрежие на Адапазар, в района Сердиван. Министерството на културата и туризма на провинция Сакария го определя като една от най-впечатляващите монументални структури от ранната византийска епоха в Анадола. Мостът беше включен във временния списък на световното наследство на ЮНЕСКО през 2018 г. Виждането на тази инженерна структура, която е на повече от хиляда и петстотин години, в непосредствена близост до града, е един от най-впечатляващите моменти при посещението на Сакария. Мостът е построен по време на управлението на император Юстиниан I. Целта е била да се осигури безопасен преход на военния път, свързващ столицата Константинопол с източните провинции на империята, през река Сакария. Според историка Прокопий, преди моста е имало конструкция от свързани лодки, която често се разрушавала при наводнения. Датите на строителството варират в различните източници. Културният портал и Министерството на културата и туризма посочват, че мостът е построен между 558 и 560 г., докато Уикипедия, позовавайки се на съвременни източници, твърди, че строителството е започнало през 559 или 560 г., а стихотворения, възхваляващи завършването на моста, датират от 562 г. Размерите също се различават в различните източници. Официалните страници описват моста като 365 метра дълъг, 9,85 метра широк и с общо 12 арки. Седем от тези арки са големи кръгли арки в средата, докато на западния край има две, а на източния – три по-малки странични арки. Уикипедия посочва обща дължина от 429 метра, включително опорите, и височина от около 10 метра. Разликата вероятно се дължи на това дали измерването включва опорите или не. Мостът е изграден изцяло от варовик. Пространството между големите централни арки е между 23 и 24,5 метра, а колоните между тях са с дебелина около 6 метра. Колоните са оформени като вълноломи – заоблени към течението и заострени в посока на течението. Уикипедия отбелязва, че тази структура е различна от повечето известни римски мостове. Малките арки по бреговете са отвори, предназначени да позволяват преминаването на водата при наводнения. Един от най-интересните факти за моста е, че днес почти не тече вода под него. Река Сакария се е изместила с около три километра на изток през вековете. Поради това, днес мостът се намира над малката река Чарк Деере В западния край се намираше триумфална арка, подобна на тези, които се виждат на римските мостове, но днес от нея са останали само следи. Тази арка е била заснета със скици от пътешественика Леон дьо Лаборд през 1838 година. За да се видят добре сводовете на моста, не е достатъчно да се гледа отгоре; по-добре е да се приближите до брега на реката и да ги разгледате отстрани, за да се оцени по-добре каменната работа и ритъма на сводовете. Следобед, ниската светлина, идваща от запад, придава на варовиковите блокове топъл цвят. Мостът е реставриран през 1995 година от Генералната дирекция по пътищата, движението на превозни средства е спряно и са построени по три стъпала от всяка страна. Според страницата на Областната дирекция за култура и туризъм, в момента мостът е затворен и проектът за реставрация продължава. Затова, преди да посетите мястото, проверете от официални източници дали е възможно да се качите на моста; дори и да е затворен, е възможно да се види структурата от околността. Мостът се намира на около пет километра югозападно от центъра на Адапазаръ, според Уикипедия, или на осем километра, според Културния портал, и може да се достигне с градски транспорт. След като посетите Римските и Византийските камъни, изложени в градината на Музея на Сакария в центъра на града, посещението на този мост ще ви позволи да се потопите в света, от който произлизат тези артефакти.