II. Bayezid Köprüsü (Geyve)

Вторият мост на Баязид е каменен мост, разположен в окръг Гейве, в точката, където свързва градовете Алифуатпаша и Гейве, пресичайки река Сакария. Известен е още като мост Алифуатпаша. Според статията, написана от Семави Ейиче в Ислямската енциклопедия, мостът е част от историческия път Гейве-Гьойнюк и позволява преминаването на реката. Брошура на общината подчертава, че мостът се намира в една от важните точки на пътя Истанбул-Багдад. Седемредови арабски надпис, издълбан върху моста, съобщава, че той е построен от султан Баязид II през 901 г. по ислямския календар, което съответства на 1495-1496 г. по григорианския календар. Надписът е гравиран върху мраморен панел и се намира в изпъкналата част на моста от страната на Гейве, над ниша, оформена като михраб. Околността на панела е обградена от релефни мотиви. Отделът за култура и туризъм на провинцията подчертава, че украсата в този стил, наречен "румили" и "шакакли", е датиран пример, показващ турската декоративна традиция от края на 15-ти век. На задната страна на моста има втори, квадратен надпис. В него е изработена много ценна калиграфска композиция, оформена като медальон; Ейиче описва как този текст се разпространява от центъра. Под медальона се чете "Amelü'l-fakir Abdullah", а под него – името на архитекта Мурад Ибн Абдулла. Ейиче предполага, че на базата на тези надписи, мостът е проектиран от Мурад, син на Абдулла, а строителството е извършено от майстор на име Абдулла. Отделът за култура и туризъм на провинцията свързва дизайна на моста с Факир Абдулла, архитект и инженер на султан Баязид II; различните източници дават противоречиви данни по този въпрос. Известно е, че на мястото на моста е имало по-стар преход. Според сведенията, предадени от Ейиче, Орхан Гази е ремонтирал стар мост над река Сакария и е основал селото Кьопрюбаши близо до него, като е възложил на жителите му да се грижат за поддръжката на моста. Баязид II е построил новия мост на около 150 метра южно от този стар строеж. Отделът за култура и туризм на провинцията посочва, че останки от мост от византийската епоха все още могат да бъдат видени на островчето, разположено северно от съвременния мост. Размерите на моста се посочват по различен начин в различните източници. Отделът за култура и туризъм на През 1810 г. секретар на дипломатическа делегация, посетила Иран, е писал за разрушен участък от моста. Европейски пътепис, публикуван през 1864 г., от своя страна споменава, че два участъка са разрушени и че липсващата част е запълнена с дърво. През 1889-1890 г. е извършен оглед за възстановяване на моста с камък, но проектът не е реализиран. По време на Войната за независимост, на 17 май 1920 г., мостът е отбраняван от малък военен отряд под командването на Али Фуат (Джебесой). Според Областната дирекция за култура и туризъм, сградата до моста е открита през октомври 1989 г. като музей на Кува-и Милие и Али Фуат Джебесой. По време на ремонта през 1949 г., разрушените участъци не са възстановени, а вместо дървената част е поставена по-здрава метална конструкция, която и днес се вижда в средата на моста. Когато стигнете до моста, първо се опитайте да видите цялата му структура от един от двата бряга; преходът между каменните арки и металната част разказва историята на пет века от живота на моста. След това се преместете към района на Гейве и разгледайте отблизо надписа върху сградата, като обърнете внимание на детайлните украшения по рамката. От брега на реката, погледнете нагоре, за да откриете останките от стария мост на малкия остров. Мостът е отворен за движение и днес, така че внимавайте за превозните средства, докато го пресичате. В този музей са изложени фотографии, карти и документи от периода на Кува-и Милие, както и вещи, принадлежали на Али Фуат Джебесой. Музеят е затворен в понеделник; проверете работното време на уебсайта на Областната дирекция за култура и туризъм. Мостът се намира на около 30 километра от центъра на Сакария и е достъпен по асфалтов път през всички сезони. Тъй като се намира на железопътната линия Алифуатпаша, е възможно да се стигне и с влак. Оттук, пътят, който води на югоизток към историческите къщи на Таракли, следва долината на реката.