Hünkar Köşkü Müzesi

Музеят "Хюнкар Кьошкю" е двуетажна вила, разположена в района Йълдъръм, в южната част на Бурса, в местността Теменйери, откъдето се открива панорамна гледка към града. Според страницата на Регионалната дирекция на музеите в Бурса, вилата е построена през 1844 г. от губернатора на Бурса, Мехмет Салих Паша, като ловна резиденция за султан Абдълмеджид по време на неговото посещение в Бурса. Същият източник посочва, че строежът е завършен за само 19 дни, с участието на голям брой майстори, за да бъде готова навреме за пристигането на султана. Културният портал посочва годината на построяване като 1859 г., докато собствената страница на музея и Уикипедия посочват 1844 г. Следователно, най-вероятно е да се приеме, че датата на построяване е около средата на 1840-те години. Страницата на музея отбелязва, че вилата е единствената сграда в Бурса, построена в западен стил след епохата на Танзимат и е известна като "Каср-ъ Хюмайун". Вилата е приютила трима султани. Султан Абдълмеджид е отседнал тук между 29 юни и 2 юли 1844 г., султан Абдългазиз – на 18 април 1862 г., а султан Мехмед V Решад – на 23 август 1909 г. Зелената площ в северната част на вилата, откъдето султаните са поздравявали народа, е била известна като "Теменйе", което означава "място за пожелания" или "място за поздравления"; оттук произлиза и днешното име на района – Теменйери. През годините вилата е носила и други имена, като "Каср-ъ Хюмайун", "Каср-ъ Мили", "Републикански Кьошк" и "Кьошк на Ататюрк". Мястото на вилата през Републиканския период е също толкова важно, колкото и през Османската епоха. Според страницата на музея, през 1922 г. Мустафа Кемал Ататюрк и командирите от войната за независимост са останали във вилата в продължение на 12 дни; Уикипедия посочва, че първото посещение е започнало на 16 октомври 1922 г. и че тук са обсъждани предстоящите преговори в Лозана. Ататюрк е отсядал тук и по време на посещенията си в Бурса през 1925, 1931 и 1935 г., поради което вилата е известна и като "Кьошк на Ататюрк". Сабиха Гьокчен, първата турска жена пилот, се е срещнала с Ататюрк в градината на вилата С дървено парапетно стълбище се слиза в сутерена, откъдето през сводестата врата се влиза в "Залата с басейна". Тази прохладна зала, получила името си от малкия басейн в центъра, е била използвана през лятото. Днес е временна изложбена зала, където се излага едно от първите турски знамена, датиращо от 1925 г., с герба на Републиката в ъгъла. Трапезарията, разположена на изток от "Залата с басейна", е най-внушителната част от сутерена. В центъра стои орехова маса с овални крака, около която са подредени 14 стола. Фигурата на лъв, разположена в центъра на тавана, изглежда, че гледа към всеки, който влезе в стаята, независимо от ъгъла, поради техниката на перспективата, и затова стаята е известна и като "Залата с лъва". Уебсайтът на музея посочва, че тук се намира един от първите примери за отделна трапезария, която се появява в османските вили и дворци през 19-ти век. Вилата е ремонтирана през 1982-1983 г., а през 1995 г. е реставрирана съвместно от Дирекцията за национални дворци и общината Бурса, като мебелите са възстановени в оригиналния си вид в работилниците на двореца Долмабахче. На 29 май 2003 г. е открита като музей, принадлежащ на общината, и всички експонати са оригинални за вилата. Според Уикипедия, през 2015 г. са добавени силиконови статуи на трима султани, които са използвали вилата, както и на Ататюрк. Старата сграда, разположена в градината, се използва от 2009 г. като социален център на общината, а в градината може да се разгледа открита експозиция, посветена на вилите на Бурса. Музеят е затворен в понеделник, на 1 януари и на първия ден от религиозните празници; за информация относно работното време и условията за посещение, моля, посетете уебсайта bursamuze.com. В музея се приемат ограничен брой посетители наведнъж, като се дава приоритет на предварително резервирани групи; в натоварени дни може да има кратко изчакване. Не е разрешено снимането с фотоапарати, камери и мобилни телефони в затворените помещения; по време на обиколката се препоръчва да се придържате към определените пътеки и да не докосвате експонатите. Обиколката отвътре отнема 15-20 минути; отделете още толкова време за разглеждане на градината и гледката, особено в часовете около залеза, когато светлината над равнината е красива. Музеят няма собствен паркинг