Gümüştepe (Misi Köyü)

Гюмюштепе е старо село, разположено в югозападната част на Бурса, в тясната долина на река Нилюфер, слизаща от подножието на планината Улудаг. Все още е известно на много хора като Миси. Селото се намира на около 12 километра от центъра на града, по пътя Бурса-Орханели, и е обградено от четири хълма, покрити с гори. През 1961 г. името на селото е променено на Гюмюштепе, през 1987 г. става квартал на Нилюфер, а през 1989 г. е обявено за градски исторически обект. През 2013 г. в него живеят 1257 души. Смята се, че името Миси произлиза от региона Мисия, споменат от Хомер, Херодот и Страбон. Според местна легенда, думата "Мисос" означава "топола", а планината Улудаг някога е била известна с тополите си. Реката, преминаваща през долината, е наричана "Одрисес" от Страбон, а по-късно – "Силвардос", което означава "сребърна река", и накрая – Нилюфер. Страбон пише, че жителите на Мисия са мигрирали от Тракия към Южното Мармарско море, и че този народ, смесвайки се с римляните, е съществувал до 5-ти век от новата ера, след което в региона започва господството на Източната Римска империя. По време на проучвания, проведени през 2016 г. в района Карапънар, е установено селище, датиращо от края на 6-ти век преди новата ера. Следи от късната античност и византийския период, курган в Демърджи, некропол в Салават, наблюдателна кула и архитектурни фрагменти в Хисарък са регистрирани в археологическия регистър на Нилюфер от 2018 г. Поради сложната структура на долината, тук през вековете са били изграждани манастири, като днес могат да се видят останките от манастира Мисиполи. Миси се присъединява към Османската империя през 1316 г., около десет години преди завладяването на Бурса. Разказва се, че по време на обсадата, Орхан Гази е построил крепост тук. Според легендата, Миси е служила и като временен център, докато Бурса е завладяна. Караваните, пътуващи към Бурса, пресичали река Нилюфер през моста в Миси, а пътищата, водещи към Дагйениче и към Чали, Хасанага и Каяпа, се разделяли тук. Старият път е свързвал центъра на Бурса с Чекирге, оттам през Добруджа към долината и към Миси, поради което селото се смята за кръстопът, До Първата световна война от Муданя се изнасяли стоки с кораб; през 2000-те години винарството отслабна, а днес лозовите листа, стафидите и сиропът са известни продукти на селото. Влезте в селото пеша, покрай река Нилюфер. От моста над реката се виждат най-добре къщите, покривите им и балконите. Улиците са стръмни и тесни, затова е необходимо да носите удобни обувки. Някои от къщите, реставрирани от общината, се използват като културни и занаятчийски центрове; тук се намира и филиал на "Yazıevleri", център, управляван от общината Нилюфер, предназначен за писатели и учени. Пътят, който слиза от площада към брега на реката, е засенчен от върби и ясени; долината е едно от любимите места за пикник на жителите на Бурса. Чаените градини, разположени по протежение на реката, са място, където хората могат да избягат от градския шум и да се насладят на спокойствието край водата. В селото има и начално училище и детска библиотека. Общините на провинцията и района имат за цел да превърнат селото във живописен исторически район, подобен на Кумалыкъзък, чрез рекултивация на реката, облагородяване на фасадите и реставрация на паметниците на културата; затова е обичайно да видите къща в процес на ремонт по време на разходката си. Селото е малко и разглеждането на къщите и брега на реката отнема около два часа. Можете да стигнете до селото директно от центъра на града с автобуси, които спират в квартал Гюмюштепе; за актуална информация относно маршрутите и разписанията, посетете уебсайта на транспортната компания. Ако пътувате с кола, трябва да паркирате в района пред селото и да продължите пеша, тъй като историческите улици са твърде тесни за автомобили. В близост до селото се намира къмпинг и зона за каравани, създадени от общината. Общината Нилюфер планира тази зона заедно с организацията "Uludağ Kamp ve Karavan Derneği" през 2012 г., като създаде първия къмпинг и зона за каравани в Бурса, на площ от около 12 декара; проектът включва място за къмпинг, зона за пикник и общи сгради. Въпреки че не е толкова известен, колкото Кумалыкъзък, Миси е по-спокойно село, където можете да се разходите, наслаждавайки се на звука на реката, и може да бъде посетено заедно с Гьолязи в един и същи ден.