Aydos Kalesi

Замъкът Айдос е византийска крепост, разположена на хълма Айдос в района Султанбейли, на 325 метра надморска височина. Известен е още като "Замъкът на козите" и заедно с околността му е обявен за обект с първа степен на археологическо значение. Според уебсайта на общината, замъкът се намира на около 36 километра източно от центъра на Истанбул и на около 8 километра северно от Мраморно море. Името му произлиза от гръцката дума "Aetos", означаваща "орел", и е запазено с малка промяна до наши дни. Смята се, че строителството на замъка е започнало през 11-ти или 12-ти век, а окончателният му вид е постигнат през 13-ти и 14-ти векове с последващи допълнения. Голяма част от останките, открити при разкопките, датират от този последен етап, което показва, че това са периодите, в които замъкът е бил най-активно използван. Същите разкопки разкриха и два каменни брадва от началото на бронзовата епоха, както и множество парчета от кремък, което показва, че хълмът е бил използван още от много по-ранни периоди. През византийската епоха замъкът е служил като контролен пункт за търговския път от Константинопол към Азия и като център на областта Айдос, управлявана от местен владетел. През периода 1326-1328, когато голяма част от полуостров Коджаели преминава под османско управление, границата между двете държави се установява между Айдос и днешния район Пендик. Според историческите сведения на Ашикпашазаде, Орхан Гази изпраща Абдурахман Гази, Акджа Коджа и Конур Алп, за да завладеят замъка. Османските войски първо завладяват крепостта Семендра (днешна Самандра), а след това обсаждат Айдос. Според разказ, предаван от същия източник и преразказван от много автори през следващите векове, дъщерята на местния владетел помага на обсадниците да завладеят замъка, като хвърля писмо, прикрепено към камък, през стените. В миниатюра от "Османнаме" от 1558 г., тази сцена е изобразена с изображение на момичето, чиято дълга коса е спусната през стените. Историкът Халил Иналък определя замъка като "мястото, където започва завладяването на Истанбул". Ходжа Садедин Ефенди пише, че след завладяването на Измит през 1337 г., замъкът вече не е бил необходим и че Орхан Гази го е разрушил. Замъкът, обхващащ площ от около 26 000 квадратни метра със своите външни стени, е изгра По време на разкопките бяха открити стени и кули, както и врати, системи за водоснабдяване, два резервоара за вода, жилищни зони и сграда, която се смята, че е служила за склад за зърно. Измерено е, че северният резервоар може да побере около 300 кубически метра вода, а източният – около 450 кубически метра. Тъй като в дългата сграда, разположена в североизточния край на крепостта, са открити остатъци от пшеница и боб, се смята, че това е бил складът за провизии на крепостта. В рамките на крепостта бяха открити и основите на сграда с три кораба, датираща от периода на Средната Византийска империя, като е установено, че мраморът е дошъл от остров Мрамор. Препоръчително е да започнете посещението от входа, след което да се насочите към голямата кула, след това към северния резервоар и останките от склада. Благодарение на стратегическото си местоположение, от стените на крепостта се вижда голяма част от долината; не забравяйте да се насладите на гледката към Мраморно море, когато времето е ясно. Колоните, профилираните камъни, фрагменти от арки и релефни плочи, открити по време на разкопките и реставрацията, са изложени в информационния и експозиционния център на крепостта, известен като Музей Айдъс. В залата има и видеоклипове, разказващи историята на крепостта, както и снимки от дванадесетгодишния процес на реставрация. Според съобщение на общината, музеят е безплатен и е затворен в понеделник; проверете актуалното работно време на официалния уебсайт на крепостта. Не се отдалечавайте от обозначените пътеки и не се качвайте по стените, тъй като стените са обект на археологическа защита. Вятърът на върха е по-силен, отколкото на брега; най-подходящото време за разходка и фотография е през пролетта и есента, в дните със слънчево време. Разширението на метро линия M5, което беше открито през май 2026 г., свързва Султанбейли с железопътната система; до крепостта може да се стигне с автобус или такси от станциите Султанбейли и Хасанпаша. Гората Айдъс, която обгражда крепостта, и връх Айдъс, най-високата точка на азиатската част на Истанбул, са чудесно допълнение към посещението.