Yansıma

Дениз, фотограф, се завръща в града, където е прекарала детството и младостта си, за да представи изложба. В този град тя среща Ейлюл, човекът, който е оставил най-дълбока следа в живота ѝ – нейната стара приятелка. Докато подготвя тази изложба, която отразява следите от миналото, Дениз се надява Ейлюл да дойде на нея. Но истинската цел на Дениз е да намери Ейлюл отново в този град. Събитията, които се развиват в изложбената зала, са вътрешно пътешествие на Дениз към собствените ѝ творби и спомени. Спомените за миналото оживяват чрез флашбек сцени, които се връщат към детството и младостта. Двете момичета разговарят за това как връзката им, започнала с приятелство, се е превърнала в крехка връзка, а дори и в взаимно тормозене, и разказват неща, които не са били изказани, както една на друга, така и на самите себе си. Този процес, в който и двамата герои са наранени по различни начини, предлага на зрителя възможност за дълбоки размисли върху тийнейджърството, женствеността и изграждането на идентичността.