"Самотни цветя, разпален бик" - театрална постановка.

Две самотни жени, около петдесетгодишни, които не са открили щастието... Едната е доста заможна, а другата си изкарва прехраната с частни уроци по английски език. Заможната жена, опитвайки се да помогне на приятелката си, вярва, че и тя може да намери щастие в кратки връзки. Тя намира мъж, който би се съгласил на това, и го кани. Още преди да са минали много време, звънецът на вратата оглася стаята, и жените си мислят, че забавлението започва. Но този звънец всъщност е предвестник на всички недоразумения, които предстоят. Тези недоразумения показват на жените, които търсят изход от самотата, колко погрешно търсят решение и че истините, на които се придържат, за да се справят с живота, всъщност не са единствените. Мъжът, от своя страна, продължава да живее с несигурността в живота си, приемайки, че всичко ще се развие по някакъв начин, независимо от обстоятелствата. Но именно тези "несигурности" са тези, които подтикват жените към промяна. Докато мъжът се потапя в самотата, той остава сам със своята нерешителност, която го спира да живее пълноценно.
Докато всички тези обърквания се разрешават, и двете жени започват да осъзнават как самотата, която не са могли да приемат, всъщност ги успокоява и им дава свобода.