Tadım Kaçtı

Олкай, Севим, Тарик. Тези три герои, които не успяват да се приспособят към бързината на времето, се сблъскват в средата на живота си с едно и също изречение: „Нещо не е наред.“ Олкай, Севим и Тарик, които искат да бъдат главните герои в собствения си живот, се отправят на пътешествие към себе си, произнасяйки: „Аз заслужавам това.“ Но с напредването на това пътешествие, въпросите стават все по-големи: Дали изборите наистина са наши? Дали човек наистина може да се прероди? Или субектът се губи в обектите, които създава? Животът, който изглежда независим, се преплита в една и съща екзистенциална празнота. Самотата, желанието и стремежът към контрол постепенно се смесват. „Tadım Kaçtı“ разкрива напрежението между обещанието за самореализация на съвременния човек и вътрешните му кризи, използвайки трагикомичен и абсурден сценичен език. Пиесата поставя на сцената въпроса за желанието на съвременния човек да се преоткрие и границите на това желание.