Şairin Kayığı

Пиесата е разказана от гледната точка на разказвач, който се определя като "не обикновен лодкаджия, а спътник на поетите". Тази лодка не превозва пътници до отсрещния бряг в обичайния смисъл; тя събира на една маса великите имена на турската поезия (Can Yücel, Edip Cansever, İlhan Berk, İsmet Özel, Tomris Uyar, Ece Ayhan, Nilgün Marmara, Ülkü Tamer и Sezai Karakoç), освобождавайки ги от ограниченията на времето и пространството. Пътниците на тази лодка нямат багаж, а носят със себе си незавършени стихове и спомени от детството. През цялата пиеса тези поети дискутират какво е поезия, живота, смъртта, бащите, самотата и родината, използвайки своите уникални стилове. В края на пиесата разказвачът осъзнава, че всъщност не е лодкаджия, а "слушател" на тези хора, които възстановяват паметта, и завършва представлението, прехвърляйки празния стол на масата към публиката (читателите).