
Mutfakta Göstergebilim / Papatyalar
Семиотика на кухнята
Марфа Рослер в своята иновативна видео арт/перформанс работа изследва ролите на традиционните жени в съвременното общество чрез езика и предметите на кухнята. Обикновена, усмихната жена представя серия от кухненски уреди пред камерата, подредени в азбучен ред. Тя описва всеки уред с жестове, които не отговарят на тяхното предназначение. Тя е противоположност на шефа и телевизионния водещ Джулия Чайлд, оставила следа в американската поп култура. Студеното говорене на водещата, което предизвиква ежедневните значения на кухнята и гендерираната домашна храна, е натоварено с гняв и разочарование, които се засилват с всяка изминала буква.
Семиотика на кухнята / Semiotics of the Kitchen
Режисьор: Марфа Рослер
1975, САЩ, 6 мин
Английски | С български субтитри
Маргаритки
Маргаритки на Вера Читилова е един от най-смелите и радикални филми на Чешката нова вълна. Историята на две момичета, които решават да поемат по лошия път в отговор на корумпирания свят, се превръща в алегория на бунт, проявяващ се чрез нигилизъм и ненаситна консумация на храна. Анархичните действия на момичетата са насочени не към индивидите, а към нормите, дисциплината и моралното разбиране, които оформят социалното поведение. Те разрушават всички правила, свързани с езика, пространството, поведението, етикета на масата и "добрата момичешка" роля.
Читилова показва в Маргаритки жени, които отклоняват от нормативния модел на социалистическата жена (работлива, скромна, рационална). Радикалната естетика на филма – фрагментарната структура, визуалните колажи и преходът от цветни изображения към черно-бяло – не е само формален експеримент, а и начин за изразяване на разпадането на идеологичната цялост. Реакцията на държавата е брутална и филмът е цензуриран с аргумента, че вреди на идеологията и насърчава разхищението на храна. Въпреки че Читилова отказва да се определи като феминистка и описва филма си като "философски документален филм в стил фарс", Маргаритки е приет като феминистка сатира през 70-те години, пънк перформанс през 80-те и постапокалиптична визия през 90-те. Филмът остава актуален и днес: идеята за дисциплиниране на женското тяло, крехкостта на идеологиите, правото на неподчинение и нормите, които оформят нашето съществуване, ни предизвикват да преосмислим.
След прожекцията на филма ще се проведе разговор с кино критика Айча Чифтчи.
Маргаритки / Sedmikrásky
Режисьор: Вера Читилова
1966, Чехословакия, 76 мин
Голяма награда L’UCC
