Monologlar Müzesi “Kuğugölü”

Какво си спомня една къща? Мълчанието на децата, които са израснали в нея, недоизречените сбогувания или може би общото наследство, от което никога не можем да се освободим?
Някои къщи не просто пазят спомени от миналото, те сами се превръщат в част от него.
Вътре, зад затворените врати, се води тиха битка: години на заключени чекмеджета, отложени конфронтации и умове, които се опитват да оцелеят, изкривявайки времето. Седемнадесет години отсъствие, хронични болки, вградени в тялото и никога не преминаващи, дълбоко вкоренени наследства, които изглеждат, че могат да бъдат изтрити с един акт за прехвърляне на собственост... Всичко това се крие зад една и съща врата...
Някои врати се отварят не само за да влезеш, а за да останеш вътре, завинаги променен. Никой не може наистина да избяга от миналото си; просто си мисли, че е отишъл далеч.
Когато се върнете в къщата, която сте напуснали преди години, първото нещо, което ще ви посрещне на вратата, са собствените ви лъжи.