Kat:9 Daire:34

"Ние бяхме просто отблясък на светлината, отразяваща се от прозорец на един от многото апартаменти. Семейства като нашето са анонимни... Никой не смята, че е необходимо да се опише семейство като нашето. Хора, събрани в едно и също пространство, подредени един над друг, разделени от малко желязо и цимент, хора, които не знаят нищо един за друг..."

Вечерта настъпва, светлините угасват, телевизорът се изключва. Сега е време за сън...

Но...
Един ден, светлината в един дом остава включена.
Нещо лошо се случва с това семейство.
Никой не го интересува.
Всеки е щастлив, че това не е него.

Всъщност, на всеки един ден може да се случи нещо на всяко семейство…