Jaz

Жас, един от най-важните съвременни писатели, пишещи на френски език, е...
Въпреки че текстът е написан като игра, всъщност представлява музикална партитура. Езикът е използван по начин, характерен за джаза.
Kwahulé, чиято музика се основава на естетиката, е по-скоро вибрация, ритъм, отколкото разказ.
звуци. Паузите, експлозиите, повторенията, импровизациите – това е неговият драматизъм.
Този метод не представя история пред публиката; вместо това, я потапя в звуково пространство.

В представлението "Jaz", което комбинира елементи на концерт и театър, се разглеждат теми като травмата, мълчанието и устойчивостта.
Срамът и разпадането оживяват на сцената. Историята е разказана с драматичен реализъм.
Не, връзката се създава чрез музиката. Езикът на извършителя и езикът на жертвата се преплитат, текстът е...
Всеки път, като се повтаря, се спуска все по-дълбоко, като спирала. Това е нещо повече от просто разказ.
В джаза, където се преплитат мелодия, ритъм и импровизация, всеки музикант се превръща в свой собствен инструмент.
Фърдес Ючлертопраъ, на сцената, не създава образ на персонаж, а по-скоро генерира определена вибрация.
Предава вибрациите на травмата на сцената. Това е нещо, което само ние можем да усетим.
Въпреки това, когато затворим очи, това ни напомня за собственото ни име.