Herkes Kocama Benziyor

"Не, от онази вечер се чувствам малко по-добре, но все още не съм напълно спокойна. Не разбирам, сякаш гневът ми е като топка, която просто стои вътре в мен. Ох, студено ми е. Но понякога пак се чувствам зле. От онази вечер нещо не ми дава да се успокоя. Мислите ми са разбъркани, постоянно мисля. Умът ми, мозъкът ми, всичко е напрегнато. "Понякога трябва да замълчиш," си казвам. Не знам, може би защото съм жена, може би затова казвам това. Очите ѝ са широко отворени, като на демон."

Айтен, която работи като тоалетна в стриптийз клуб, разказва историята си. Тя говори за това как се озова тук, за съпруга си, който я е изоставил, за тъгата и разочарованието си, за приятелите си, с които работи в клуба, но най-вече за гнева си. Този гняв, който в миналото не е могла да разбере и дефинира, се променя един ден, като студеното стъкло на тоалетната, и след това нищо вече не е същото.

Драматургия: Работа в екип.