Hatasız Dul Olmaz

Звънецът на вратата на Хатиче звъни; на прага стои Фикрие, нейната съседка и единствена приятелка. Започва техният обичаен ритуал: изброяването на починалите познати и усещането на скритата гордост от това, че са оцелели. Разговорът им се насочва към починалите им съпрузи. Докато Фикрие разказва за грешките на своя покойник, Хатиче описва своя съпруг почти като "светия", твърдейки, че той никога не е допускал грешки и че са имали перфектен брак. Фикрие е раздразнена от тази идилия и се шегува с Хатиче, казвайки: "Казват, че няма човек без грехове, но твоят съпруг сякаш е бил безгрешен вдовица!" По-късно, докато слушат радиото, те чуват за сериен убиец, който се представя за куриер и особено често нахлува в домовете на възрастни жени, ограбва ги и след това ги изнасилва. И двете жени започват да чакат, изпълнени с ужас и надежда. От този момент нататък, поведението им става трагикомично...