"Можете да задържите думите... но никога светлината!"

На сцената не присъства огромна скулптура, а самата Справедливост – самотна, наранена, но и изпълнена с ирония. За разлика от годините, през които тя е била изписвана върху сгради, забравяйки тези, които са били вътре, този път тя сама излиза на сцената. И не е сама; тя е заедно с три велики личности, на които съдбата отреждаше затвори, изгнания и студени стени: Сабахътин Али, Рифат Илгаз и Назим Хикмет.

Под саркастичното ръководство на Справедливостта, това е изпълнено с емоции пътешествие, което започва от стените на Синоп и достига до вратата Пашакапи, преминавайки през затворническите килии на Бурса и годините на изгнание, където смяхът и възмущението се преплитат.

През вековете имената на тези, които са построили тези стени, отдавна са забравени. А какво да кажем за тези, които продължават да пеят своите песни между тези стени?