Dip -1

С началото на ерата на дигиталната информация, съвременният човек, който не може да контролира живота си, не постига целите си и се сблъсква с концепцията за провал, изпитва отчаяние... В един апартамент без прозорци, разположен в сутерена, две различни личности съществуват в едно тяло и задават един и същ въпрос: "Колко по-надолу мога да падна?"
Системата, която човекът създава в себе си и която функционира безупречно, сега не желае да съществува и ни сблъсква с дъното. Как човекът успява да изживява различни емоции едновременно, когато е на дъното? Как се справя с желанието да не прави нищо? Наистина ли иска да се освободи от безработицата, отчаянието, самотата и от парализата, която настъпва, когато говори, но не предприема действия? Или сме в период, в който всички тези въпроси губят смисъла си?