ÇİÇU

"Всеки човек трябва да има поне някой, с когото да спори; дори и спорът може да бъде източник на щастие."

В един стар апартамент в Истанбул, той се опитва да живее в света, който сам си е създал.
Историята разказва за самотен човек и разкрива с гола откровеност човешката нужда от обич, разбиране и принадлежност. Адам, чиито връзки с външния свят постепенно отслабват, вдъхва живот на вещите си, създава си измислени взаимоотношения и си изгражда собствен свят с приятелката си, която нарича Чичу. Въпреки това, всяка стъпка, която предприема, за да се освободи от самотата, го потапя все по-дълбоко в собствения му вътрешен свят. В този свят, където реалността и фантазията, любовта и навика, свободата и затворничеството се преплитат, въпросът става все по-належащ: дали най-големият страх на човека е да остане сам, или да се чувства самотен, дори когато е с друг човек. "Човек понякога се изморява не от самотата, а от невъзможността да намери някой, с когото да я сподели", се казва в пиесата "ЧИЧУ". Тя разглежда самотата не само като състояние, което преживява един човек, а като невидима клетка, която ние самите изграждаме. С трагикомичен разказ, пиесата показва борбата на човека със собствената си самота, на границата между желанието да бъде обичан и разбран, и реалната възможност да се свърже с друг човек.