Играта "Счупени сърца".

В началото на 1990-те години, филмът "Тихата оркестра" разказва историята на конфликт между д-р Артур Вайц, главен лекар, който е загубил своята съвест в бездушната система на австрийска психиатрична болница, и Стефан Нойман, идеалистичен санитар, който е назначен там наскоро.

В болницата се намират: бивша артистка (Клара), която след операция загубва гласа си и смята всичко за сцена; унгарска бежанка, шивачка (Матео), която постоянно "шие" в съзнанието си, опитвайки се да се справи с болката от загубеното си семейство на границата; професор по математика (Грета), обсебена от идеята да разгадае края на вселената; млад дезертьор (Йозеф), който не може да забрави трагедията на войната; и млада жена (Магда), която се е затворила в мълчание, опитвайки се да прикрие тъмната тайна на баща си.

Новият служител в болницата, Стефан, започва да разкрива човешката страна на пациентите и да се рови в потиснатите истини, което постепенно започва да разклаща мрежата от съучастничество, изградена от д-р Артър през годините. Кървавите спомени от нощните смени, травмите, причинени от насилието в семейството и мълчанието, излизат на повърхността чрез безмилостна конфронтация, наречена "групова сесия". Докато маските на героите започват да падат една по една, болницата се превръща в трагично място на сблъсък, където се поставя въпросът кой всъщност е "луд" – лекарят, който е изпаднал в лудост, или пациентите, които са жертви на собствените си травми.