Beyaz Geceler

Бели нощи – поезия за самотата.

Това е стихотворение, написано с младежки ентусиазъм от Достоевски, което разказва за срещата на двама млади хора: един, който се опитва да заглуши самотата си в тълпите на Санкт Петербург, и едно момиче, затворено в стара къща в покрайнините на града, което не осъзнава, че самотата им се преплита.

Историята на нашия герой, младият мъж, и на младата жена, Настенка, се развива на Петербургския мост и разказва за четири дни любов, в които те за първи път се отварят към друг човек.