
Baran
“Аз съм Барън. От Диярбакър, Дикле Бозовалъй.-лидъм. Вероятно сте научили каква е моята професия. Джиголо.. като. Тоест, човек, който придружава жена срещу пари или услуги. Придружител.”
Барън е прекарал по-голямата част от борбата си за оцеляване, работейки като джиголо, и е влизал и излизал от много работи, търсейки поне малко щастие, което може да сложи в чанта и да носи със себе си, но е чувствителен младеж, който желае това за всички.
Поради убийство, което не е извършил, е прекарал десет години от младостта си в затвора, но също така е сърце, което не може да се прости на себе си за престъпление, извършено в детска възраст, и в същото време може да прости почти на всеки, дори на тези, които са го изпратили в затвора.
Вместо да съди човека... да разбира... Барън, който не може да насочи това прегръщане към себе си, носи вълнуваща душа, която бързо може да бъде щастлива от аплодисментите на публиката.
Докато разказва интересните събития, които му се случват, отзад напред, той ще стигне до мястото, където всичко е започнало.
“Не бягам, тичам. Отивам някъде. Погледнах, аз отивам вкъщи.”
