Ахмет Ариф.

Автор на пиесата: Мехмет Шахин.

Режисьор: Мерт Шахин.

Помощник-режисьор: Дюгю Мерджан.

Актьор: Мехмет Шахин.

Дизайн на плаката: Елиф Кьоч.

Сцена: Амири; Режисьор: Чихан Алкан.

Дизайн на звук и осветление: Бора Едис.

Асистент на режисьора: Нериман Кескин.

Дизайн на костюмите: Буселен Гьозегир.

Изпълнителен продуцент: Mertsah Sanat & Yapım.

Продукция: Театър "Дружба".

Един акт / 80 минути.

Чу ли за каменната стена?

Железни врати, заслепени прозорци.

Възглавницата ми, леглото ми, оковите ми.

Заради теб съм готов да рискувам живота си и да се завръщам.

Смутената снимка, която видях.

Моят контакт ме снабди със зелен лук.

Цигарата ми мирише на карамфил.

Пролетта е дошла в планините на моята родина.

Аз съм Ахмед. Аз съм Ахмед, който се опитва да поеме глътка въздух в тези земи, където несправедливостта, неравенството и смъртта са навсякъде. Това са земи, изпълнени с плодородие, невинност и майчина нежност. Те ще ти разкрият душата си, ще те накарат да живееш. Няма да се обидят, няма да се отдръпнат. Няма да ти обърнат гръб. Няма да те предадат. Ти им даваш любовта си, а те ти дават целия свят. Нямам проблеми със самата земя. Проблемите ми са с онези, които са под земята, и с онези, които са над нея. С хората, които живеят без разбиране и без любов. С моите братя, приятели, с тези, които не могат да ме прегърнат. А аз колко обичам тази родина. Тези хора, тези планини, тези камъни. Тези вярвания, тези култури. О, Боже, каква е тази богатство? О, Боже...

Каква ирония – богатство, съчетано с бедност.