От резервоара Теркос до водопровода: Модерната история на водоснабдяването в Истанбул.
Истанбул не е град, разположен на брега на голямо езеро или река, и поради това през цялата си история е бил принуден да доставя вода от далечни източници.
Влез, за да харесваш и оценяваш

Истанбул не е град, разположен на брега на голямо езеро или река, и поради това през цялата си история е бил принуден да доставя вода от далечни източници. Историята на Истанбул Су (ISKI) разделя тази дълга история на три периода: Римски, Византийски, Османски и Републикански. Мостовете, язовирите, цистерните и чешмите са най-известните елементи от тази история; вече съществуват маршрути в града, които ги показват. Този текст се фокусира върху по-малко известната част от историята, а именно периода от края на 19-ти век до наши дни, когато водата започва да се изпомпва с парни машини, да се транспортира по тръби до домовете и да се съхранява в язовири. В края на текста ще разгледаме кои от тези съоръжения могат да бъдат видени днес.
От чешмите към тръбите:
Османският град разпределяше водата чрез гравитация, тоест чрез естествения поток на водата. Водата, взета от източника, преминаваше през тунели и тръби, пресичаше долини чрез мостове, разпределяше се в резервоари, налягането се регулираше със специални устройства и накрая достигаше до чешмите. Според информацията на ISKI, водата се измерваше във всяка точка на разпределение, като се използваше единицата "люле". Тази система беше достатъчна за захранване на обществените чешми в кварталите, но не можеше да осигури вода до горните етажи на новите, многоетажни сгради. Втората половина на 19-ти век, когато в Бейоглу и Галата започнаха да се издигат апартаменти, показа нуждата от вода под налягане. Решението дойде чрез концесия. Според историята на ISKI, през 1868 г., по време на управлението на султан Абдулхамид II, на френска компания е дадена концесия и е създадена организация, известна на хората като "Terkos Şirketi", чието официално име е "Dersaadet Anonim Su Şirketi". Компанията щеше да доставя вода от езерото Теркос до Бейоглу, Галата, западното крайбрежие на Златния рог и европейския бряг на Босфора. Дипломна работа, изготвена в Университета на Мрамор, разкрива, че компанията е била османско акционерно дружество с много акционери и продаваше водата чрез абонаменти и водомери. Същата работа показва, че договорът също така предвиждаше безплатна вода за болници, военни единици и за гасене на пожари. Идеята за водомер във всеки дом за първи път се появи в Истанбул благодарение на тази компания.
Парните помпи в Теркос:
Първото съоръжение на компанията е изградено през 1883 г. край езерото Теркос и представлява помпена станция. През Страницата на ISKI, посветена на водните ресурси, посочва, че станцията е функционирала до 1967 г. и днес е запазена като индустриален музей. Самото езеро, известно днес като язовир Теркос, все още е включено в списъка с водните ресурси на града, а годината на въвеждане в експлоатация все още е посочена като 1883 г.
Компанията, обслужваща азиатската част, и "Елмалъ":
Азиатската част също така се сдобила със собствена компания през същите години. Според информацията на ISKI, през 1888 г. е създадена компанията "Üsküdar Kadıköy Su Şirketi", а през 1893 г. е построена първата язовирна стена "Елмалъ" на река "Елмалъ". Водопроводна мрежа е прокарана по крайбрежието от "Анадолу Хисаръ" до "Бостанчъ". Съоръжение за пречистване на водата от язовира, помпена станция, водопроводна линия до "Багларбашъ" и резервоар за вода в "Багларбашъ" също са били проекти и изградени от тази компания. Втората язовирна стена "Елмалъ 2" на река "Чавушбашъ" е добавена през 1950 г. Днес двете язовирни стени заедно представляват един от най-малките източници на вода за града, но това е първото място, където се среща думата "язовир" в контекста на Истанбул.
"Хамидие Сую" и станцията в "Чендере":
Докато се изграждат водопроводни мрежи под налягане, водните източници продължават да се развиват. Според историята на ISKI, един от най-важните източници е "Хамидие Сую", създаден по време на управлението на султан II Абдулхамид. Водата, събрана от изворите в "Кемерербургъз", е подавана към казармите, дворците и около петдесет чешми в района на "Беоглу". Източниците на информация относно датите се различават леко; ISKI посочва 1904 г. като годината на създаване на системата, докато източниците, описващи станцията, посочват, че помпената станция в "Чендере" е започнала да функционира през 1902 г. Помпената станция "Хамидие" в "Чендере" е построена в долината на "Чендере", за да подава водата от събраните източници към града. Според страницата на библиотеката на общината "Истанбул", станцията е построена, когато водоснабдяването от "Таксим" не е било достатъчно, и е доставяла около 1200 кубически метра вода на ден до около сто чешми, включително тези край пътя към "Йълдъз". Съоръжението е работило до 199 Компанията "Теркос" беше закупена от общината на Истанбул и на 27 май 1933 г. беше създадено "Истанбулска водна администрация" (İSKİ) със закон номер 2226. Администрацията беше организирана като институция, подчинена на общината, но със собствен правен статут. През този период капацитетът на помпената станция "Теркос" и пречиствателната станция "Кагътане" беше увеличен, а парни помпи бяха заменени с електрически. Беше прокаран електропровод между "Теркос" и "Силахтарага", в "Чирпъджъ" бяха прокопани артезиански кладенци и там беше изградена нова помпена станция. Ерата на язвите
С бързия растеж на населението, водите от езерата и изворите започнаха да не са достатъчни и Истанбул навлезе в ерата на язвите. Според списъка на İSKİ, язвите "Омерли" и "Алибей" бяха въведени в експлоатация през 1972 г., а язвите "Дарлъкъ" в Шиле и "Бююкчекмедже" през 1989 г. Днес "Омерли" е най-големият водоизточник на града, като осигурява вода за почти цялата азиатска част. В "Бююкчекмедже" връзката на езерото с морето беше прекъсната, за да се създаде язовир. През 1981 г. беше създадена "Истанбулска водна и канализационна администрация" (İSKİ), а през 1984 г. тя беше включена в структурата на общинската администрация. През 90-те години търсенето на вода се разшири до дълбините на Тракия. Язвите "Дюздере", "Кузулудере", "Бююкдере", "Султанбахчедере" и "Елмалъдере" в долините на Странджа бяха завършени между 1995 и 1997 г. Язвите "Казандере" и "Пабучдере" бяха открити през 1997 и 2000 г. Според информацията на İSKİ, тези две язовира бяха свързани с тунел с дължина 2507 метра, а излишната вода от "Казандере" беше пренасочена към "Пабучдере". Язовирът "Сазлъдере" беше въведен в експлоатация през 1998 г., близо до езерото "Кючюкчекмедже".
Последната голяма стъпка дойде от изток. През 2004 г. бяха въведени в експлоатация регулаторите "Йешилчай", които черпеха вода от реките "Гьоксу" и "Чанак" отвъд Шиле. През 2007 г. започна да постъпва вода от река "Мелен", която тече по границата Предлагаме и екскурзия, която разказва за езерото и околните гори, която може да бъде включена в същия ден. Най-добрите места за разглеждане на язовирите са Омерли и Бююкчекмедже. Езерото на язовира Омерли се намира в горите между Чекмекьой и Шиле; поради факта, че бреговете са защитена зона за питейна вода, се наблюдават само от определени места, разрешени от пътя, и трябва да се спазват предупредителните табели в района. Езерото Бююкчекмедже е един от най-лесно достъпните водни източници от града, благодарение на близостта си до крайбрежната пътна артерия.
Практически съвети:
Повечето от местата, споменати в този текст, са разположени на значително разстояние едно от друго, затова не се опитвайте да ги посетите всички в рамките на един ден. По-добре е да включите Чендер в следобедния ви престой в града, Теркос в уикенд екскурзия на север, а Бююкчекмедже в маршрута ви по западното крайбрежие. Повечето от водните съоръжения са част от защитени зони; обърнете внимание на оградите, предупредителните табели и забраните за фотографиране. И следващия път, когато отворите крана, си спомнете, че водата може да идва от Странджа, Омерли или Мелен.
Източници:
- İSKİ, История на водата в Истанбул, https://iski.istanbul/kurumsal/hakkimizda/istanbul-da-suyun-tarihcesi
- İSKİ, Водни източници, https://iski.istanbul/kurumsal/hakkimizda/su-kaynaklari/
- H. Saltuk Akatay, Проекти за изследване, реставрация и възстановяване на помпената станция за вода в Теркос (İTÜ, 2003), https://polen.itu.edu.tr/items/78558626-8b12-4935-ba7e-a845691b15a7/full
- Halil İbrahim Gül, Компания за вода в Теркос (Университет "Мармара", 2009), https://openaccess.marmara.edu.tr/entities/publication/7348dd5a-24de-41ac-86f4-235ee9e84dac
- Библиотеки и музеи на общината на Истанбул, Художествена библиотека "Чендер", https://ataturkkitapligi.ibb.gov.tr/en/Kitaplik/Kutuphanelerimiz/IMM-Cendere-Sanat-Library/53
- Уикипедия, Музей на изкуствата "Чендер", https://tr.wikipedia.org/wiki/Cendere_Sanat_M%C3%BCzesi
- Уикипедия, Водопровод на Босфора, https://tr.wikipedia.org/wiki/Bo%C4%9
Коментари
Напиши първия коментар
