Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

Mersin Sofrası: От тандури до керебиче.

За някой, който посещава Мерсин за първи път, градът често се свързва с "дюрюм". "Тантуни" е ястие, което е неразривно свързано с името на този град, но кулинарната традиция на Мерсин е много по-разнообразна и включва много повече от едно ястие.

Radar TürkiyeRadar Türkiye4 Kasım 2026
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Mersin Sofrası: От тандури до керебиче.

Ето превода на текста от турски на български:

За човек, който посещава Мерсин за първи път, градът често се свързва с "дюрюм". "Tantuni" е ястие, което се асоциира с този град, но кулинарната традиция на Мерсин е много по-разнообразна. Хумусът и кебапът от Тарсус, киселото мляко от козе мляко от Силифке, бананите от Анамюр, кайсиите и зехтина от Мут, както и "kavut" – традиционна храна за овчари от Бозьязи, са част от тази богата гама ястия. Тази статия проследява кулинарното богатство на региона, като се позовава на списъка с продукти със защитено географско указание, поддържан от Областната дирекция за култура и туризъм на Мерсин, и обхожда различните райони на провинцията. В края на статията ще намерите няколко предложения за тези, които искат да опитат тези вкусове на място и в подходящия сезон. Какво означава "защитено географско указание"?

"Защитеното географско указание" е вид защита, която се предоставя на продукт, като се свързва името му с конкретното място, където е произведен или отгледан. За да получи продукт тази защита, трябва да бъде доказано, че неговите характеристики са резултат от почвата, климата или традиционните умения, предавани от поколение на поколение в този регион. На страницата на Областната дирекция за култура и туризъм на Мерсин са изброени двадесет и три продукта, които имат тази защита, като за всеки от тях е посочена датата на получаване на сертификата. Най-старите записи в списъка датират от 2003 г. "Mersin Cezeryesi" е регистриран на 15.01.2003 г., а "Anamur Muz" – на 09.07.2003 г. Най-новите записи в списъка са от 2024 г. и включват "Gülnar Kuş Üzümü" и "Anamur Batırığı". Четенето на списъка показва, че кулинарната традиция на региона се влияе от два основни фактора: от една страна, градската кухня на Тарсус и Мерсин, а от друга – селските традиции и обичаи на планинските райони и крайбрежните селища. "Tantuni" – градски специалитет

На страницата на дирекцията е посочено, че "Mersin Tantunisi" е регистрирано на 21.03.2017 г. и е описано като типично месно ястие от региона. Според текста за регистрация, отличителната черта е използването на мазнина от говеждо месо и памучно масло. Месото се нарязва на кубчета и се вари за кратко. След това се поставя върху голям тиган, добавя се памучно масло, червен пипер, кимион и сол и се запържва. Свареното месо се избутва към краи Според същия текст, "kerebiç" за първи път е произвеждан през 40-те години на миналия век от семейства, занимаващи се с производство на сладкиши в центъра на града, и е бил продаван само през месец Рамазан и по време на празниците, от подвижни колички. С течение на времето, той се превръща в популярен десерт, който се произвежда през всичките дванадесет месеца на годината. Друга важна подробност, подчертана в текста за регистрация, е, че в тестото за "kerebiç" не се използва захар. Сладостта идва от пяната, която покрива десерта непосредствено преди сервиране. Рецептата на "Kültür Portalı" също описва приготвянето на тази пяна. Коренът от "çöven" се накисва във вода за една нощ, след което се вари за дълго време, а получената вода се разбива, докато се образува пяна. В рецептата на портала се споменава, че върху пяната се поръсва канела. "Cezerye" е десерт, направен от моркови.

"Cezerye" е най-старата позиция в списъка. Според описанието на дирекцията, основната съставка е жълтият морков. Морковите се варят и се нарязват, след което се смесват със захар, глюкоза и лимонена киселина, за да се превърнат в сладко, което след това се подлага на термична обработка. В тази фаза се добавят орехи, лешници или шамфъстък, в зависимост от вида. След като се охлади, "cezerye" се оформя. Страницата изброява различни видове, включително с орехи, лешници и шамфъстък, както и техните форми, наподобяващи топки. В списъка на дирекцията този десерт е представен като първия продукт от региона, получил географски знак за произход. "Tarsus sofrası" (Трапезата на Тарсус)

Почти половината от списъка е посветен на Тарсус, който сам по себе си е кулинарна дестинация. "Humus" от Тарсус е регистриран на 01.11.2017. Според текста на дирекцията, производството на хумус в региона започва през 20-те години на миналия век. Сварените нахути се раздробяват в медна купа с помощта на чук, след което се добавят тахан, лимон, чесън и подправки, а отгоре се излива масло, подправено с червен пипер. По желание може да се добави и "pastırma" (сушено месо), а ястието се консумира топло. В текста за регистрация се отбелязва, че грапавата текстура, получена от раздробяването на нахутите, е отличителна характеристика на продукта. Таханът, използван в хумуса, се произвежда от местни сусамови семена, отгледани в региона на Чукурова. "Kebab" от Тарсус и "Lahmac Според текста на дирекцията, поради варенето на млякото на дървен огън, киселото мляко придобива лек опушен аромат. Ферментирането се извършва в глинени съдове или в съдове, наричани "чингъл" в региона, и киселото мляко се продава в същите съдове. "Кавут" е традиционна храна, приготвена от кестени, сусам, фъстъци и местни ядки, без да се готви. Според текста, "кавут" е бил пренасян по време на дълги пътувания, миграции към планинските пасища и заедно с овчарите. Затова в региона се нарича и "овча халва". Не се добавя захар, а сладостта идва от ядките. "Батир" от Анамур се приготвя с фин булгур, фъстъци, сусам, сушени домати и доматено пюре. В този "батир" не се използва тахан, а вместо това се приготвя паста от фъстъци и сусам. Част от сместа се оформя на кюфтета и се готви, а останалата част се смесва със студена вода и се консумира със зеленчуци.

Плодовите градини на Мерсин също отразяват мекия климат на региона. Бананите от Анамур и Ердемли са изброени отделно. Жътвата на бананите от Анамур е най-интензивна между октомври и края на март. Жътвата на лимоните "Lamas" от Ердемли започва в началото на ноември и продължава до февруари. Кайсиите от Мут са сорт, предназначен за консумация в прясно състояние, а в текста се подчертава, че са с червена кожица, плътна месеста част и са устойчиви при транспортиране. В текста за зехтина от Мут се споменава и маслинено дърво, на възраст 1300 години, което е регистрирано като паметник на природата. "Ериги" от Гезенде, разположено по брега на река Гьоксу, е ранен сорт зелени сливи. Виното "Kuş Üzümü" от Гюлнар се отглежда в няколко села на окръга и е малък, без семки, черен сорт грозде, подходящ за сушене. Ягодите от Силфек се отглеждат в алувиалните почви на делтата на река Гьоксу.

Ето и примерна програма за пътуване:
Лесно е да превърнете този списък в план за пътуване. Според информацията в регистрите, жътвата на лимоните от Ердемли е от ноември до февруари, а жътвата на бананите от Анамур е от октомври до края на март, което означава, че това е сезонът на крайбрежните градини през зимата. "Еригите" от Гезенде се берат рано, тъй като дърветата се събуждат рано през пролетта. Според текста на дирекцията, "Керебич" вече се произвежда Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар