Лятната резиденция "Садабад" от епохата на Ляле.

Каагътане днес е един от най-населените райони на Истанбул, изпълнен с метростанции, бизнес центрове и жилищни сгради, издигащи се по склоновете. Бреговете на потока, който се влива в Златния рог, са били най-известната лятна резиденция на града преди три века. Тази долина, където са били построени дворци, вили, мраморни канали и водопади, е получила името Садабад, което означава "благоприятно и процъфтяващо място". Тази статия разказва за лятната резиденция от епохата на Лялетата, представяйки я като културно и архитектурно наследство, а след това показва къде можете да откриете следи от нея в съвременния Каагътане. От поляните на Каагътане до епохата на Лялетата.

Историята на долината започва много преди дворците. Според Ислямската енциклопедия, през византийската епоха потокът е бил известен като Барбисос, а името му през османската епоха произлиза от хартиените фабрики, които са били разположени тук. От епохата на Сюлейман Великолепния, поляните на Каагътане са били едно от любимите места за отдих на жителите на Истанбул. Евлия Челеби пише, че занаятчиите на бижута и ковачи са поставяли палатки тук, за да се забавляват и да провеждат срещи, свързани с професиите си. Тук са пасли се конете, принадлежащи на двореца, а през пролетта градските жители са идвали тук, за да се насладят на откритото. Първите постройки в долината също датират от този период. Барутницата, основана от Баязид II и престроена от Сюлейман Великолепния, чешмата и вилата Имрахор, построени в края на 16-ти век, и вилата, построена от Мурад IV за Емиргуне Юсуф Хан, са първите споменати постройки. Но трансформацията, която дава името на долината, настъпва в началото на 18-ти век, по време на управлението на Ахмед III и неговия везир, Невешърли Дамад Ибрахим Паша. След Парижкия договор от 1718 г., започва период на мир, който е белязан от ускорено строителство на дворци, вили, градини и чешми в Истанбул. Историкът Ахмед Рефик, в своята работа, публикувана в списание през 1913 г. и превърната в книга две години по-късно, дава на този период името "Епоха на Лялетата", и това име се утвърждава. През лятото на 1722 г., коритото на потока е пренаредено.

Според информацията, предоставена от Ислямската енциклопедия, пиршеството, организирано от Дамад Ибрахим Паша в Каагътане през Ахмед издава ферман на 17 септември 1722 г., който предписва изкореняването и транспортирането с кораби до Кагътане 450 чинара, липи, ясена, ясен и орехи от планината Йорос. Част от градината е наречена Хюсревабад. Все още се обсъжда откъде произлиза архитектурното влияние. Широко разпространената теория е, че дворците и градините във Версай, Фонтенбло и Марли, за които говори Йърмисекъз Челеби Мехмед Ефенди, който е бил пратен в Париж през 1720 г., са послужили като образец. Архитектът и ученият Седад Хакъ Елдем обаче твърди в своята работа от 1977 г., че конструкциите почти не съответстват на френската дворцова архитектура. Други изследователи отбелязват връзки с двореца Чилил Сютюн в Исфахан. Важно е да се отбележи, че Садабад не е просто копие на един източник, а място, където османската градинарска традиция се среща с нови идеи. Садабад – място за развлечения.

Дворецът бързо се превръща в център на вили и градини. На държавни служители са раздавани парцели по бреговете на реката, насърчавайки ги да строят вили. Според записите на губернатора на Кагътане, в рамките на осем години са построени 173 вили на два склона, от двореца до Златния рог. Според TDV, позовавайки се на Челебизаде Асим Ефенди, между Садабад и Барутхане са построени около 170 вили и дворци. В източниците се споменава, че на тези постройки са давани имена като Каср-ъ Джена, Каср-ъ Нешат, Чешме-и Нур, Кованлъ Кюпрю, Беяз Кюпрю. Развлеченията не се ограничават само до стените на двореца. В дните за почивка хората също идват в долината; пристигат с позлатени карели, а от Златния рог – с лодки, украсени с цветя, и всеки се настанява в различна част на долината, според своя статут. Това пътуване се нарича "посещение на Садабад". Според TDV, плувните състезания в Златния рог са се появили като традиция от този период. През деня се организират игри с копие, бягане и борба, а през нощта – разговори за светилници и лалета, музикални изпълнения, а понякога тук са приемани и чуждестранни посланици. Според Уикипедия, развлеченията започват с празника Хидрелез и продължават до зори в нощите с пълна луна. 1730 г. и след това.

Този период на просперитет приключва с въстанието на Па Три двореца, една община

Днес, когато се говори за "Двореца Садабад", всъщност се имат предвид три сгради, построени последователно на едно и също място. Първата е дворецът от епохата на Лал (1722 г.). Султан Махмуд II разрушил старата сграда през 1809 г. и я престроил. Според Турската енциклопедия (TDV), архитект на този втори дворец е Крикор Амира Балиан, а строителството продължило до 1816 г. Според статията за Кагътане в TDV, през 1814 г. по време на Норуз, султанът останал там с харема си за няколко дни, а през следващите години в долината продължили да се организират пиршества и церемонии. След като Абдулгазиз станал султан, през 1862-1863 г. разрушил двореца на Махмуд II и на негово място, възложил на Саркис и Агоп Балиан да построят двуетажен дворец "Чаглаян" в западен стил. Същият султан, след завръщането си от пътуването си в Египет през 1863 г., организирал пиршество за войниците и чуждестранните държавници в Кагътане, а през 1867 г. отворил градините на двореца за обществеността. През 1893 г. Абдулхамид II построил монументален фонтан в поляната на Кагътане, а до полигона, където се тествали пушки, дошли от Германия, бил построен малък дворец. Двадесети век не бил благосклонен към долината. След Първата световна война, историческите сгради, останали без поддръжка, постепенно изчезнали. Според общината, вилата край реката, известна като "Чадир", била разрушена през 1940 г. поради падане на стар дъб, третият дворец бил разрушен през 1943 г., а на негово място през 1952 г. била построена военна школа. Същата сграда в момента се използва от общината Кагътане. Дворецът, където се провеждали стрелби, бил разрушен през 1956 г., за да се построи газова станция, а на негово място днес се намира автогара. След 1950-те години, с ускорената миграция, край реката се образувало гъсто селище, а индустриалното замърсяване превърнало реката в проблем за дълги години. Садабад в поезията

Въпреки че сградите били разрушени, Садабад продължил да живее в литературата. Според TDV, първото произведение, споменаващо Кагътане, е "Хесеснаме" на Таджизаде Джафер Челеби от края на 15-ти век; Нефи сравнява долината с рая заради тълпите и красотата ѝ. Най-известният Част от брега на потока, който е бил почистен и облагороден през 90-те години, днес е превърнат в парк с тревни площи и алея за разходки; също така, участъкът, където е бил разположен комплексът "Cedvel-i Sim", се намира в тази зона. Най-лесният начин да се разбере мащаба на долината е да започнете разходката от района на общината и да следвате потока в посока Златния рог. Когато погледнете към склоновете, ще видите, че на мястото на бунгалата, които някога са заемали бреговете, сега са построени сгради. Според общината "Кагъйтхане", джамията "Садабад", носеща същото име, датира от периода на "Лялевия век" и е преминала през епохата на Абдулхамид II; тя е била разрушена заедно с двореца и построена наново, поради което е известна и като джамия "Азизие". Тази сграда е един от видимите следи от "Садабад" през 19-ти век, които все още могат да бъдат забелязани в долината. На мястото на вилата "Имрахор" днес се намира жилищен комплекс.

Практически съвети:
Най-лесният начин да стигнете до "Кагъйтхане" с обществен транспорт е чрез метро линия M7; станцията на линията, разположена в "Кагъйтхане", се намира в самия район. Тъй като на някои участъци от линията се прилага режим на "шатъл", проверете актуалната информация за разписанията на сайта на "Metro İstanbul". Според Уикипедия, участъкът от потока, който е бил рекултивиран и превърнат в "Cedvel-i Sim", е с дължина около километър и представлява равна алея за разходки. Както разказват източниците, истинският сезон на "Садабад" е пролетта; посещението на долината в началото на май, знаейки, че забавленията започват с празника "Хидрелез" и се провеждат под сянката на цъфналите дървета, ще обогати преживяването. Преди да посетите мястото, прочетете статиите за "Садабад" и "Кагъйтхане" в "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита на свещените места", за да си представите по-лесно къде са били построени старите сгради на мястото на днешните улици. За актуална информация относно условията за посещение на откритите площи около общината, се свържете с общината "Кагъйтхане".

Източници:

• TDV İslam Ansiklopedisi, Sadabad, https://islamansiklopedisi.org.tr/sadabad
• TDV İslam Ansiklopedisi, Kağıthane, https://islamansiklopedisi.org.tr/kagithane
• Kağıthane Kaymakamlığı, Sadabad Sarayları, https://www.kagithane.gov.tr