Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

Трите изкуства на хартията: Ебру, калиграфия и декорация в Истанбул.

Когато стоите пред една калиграфска творба, всъщност виждате резултата от труда на трима различни майстори. Текстът е написан с калиграфска писалка от калиграфа. Златната рамка, която обгражда текста, с нейните изящни извивки, е изработена от художник-декоратор.

Radar TürkiyeRadar Türkiye24 Eylül 202660
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Трите изкуства на хартията: Ебру, калиграфия и декорация в Истанбул.

Когато стоите пред една калиграфска плоча, всъщност наблюдавате труда на трима различни майстори. Текстът е написан от калиграф с бамбукова писалка. Златната рамка, която обгражда текста, е изработена от декоратор. Външната, цветна част на плочата често е ебру хартия, създадена веднъж на повърхността на водата, като модел, който не може да бъде повторен. В османския Истанбул тези три изкуства често се срещат в една и съща среда, често в ръцете на едни и същи майстори и на една и съща страница. Този текст ви отвежда в света на тези страници. Първо ще разгледаме работилницата на майстора на ебру, кутията с писалки на калиграфа и златото на декоратора. След това ще ви разкажем къде можете да видите тези изкуства в Истанбул днес, чиито следи от кои майстори се запазват в кои квартали и откъде можете да започнете, ако искате да опитате сами. Двете са включени в Списъка за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Ебру е включено в списъка през 2014 г., а калиграфията – през 2021 г.

Три изкуства, една страница.

Общата основа на тези три изкуства е книгата. Ръкописна книга или плоча често са били завършени с труда на много майстори. Калиграфът пише текста, декораторът украсява заглавията, полетата и интервалите между редовете, а книгата е подвързвана с ебру хартия. В Ислямската енциклопедия на Турската фондация за развитие се изброяват местата, където се използва ебру хартия, като се споменават и подвързиите на ръкописните книги, както и украсата на плочите и стихотворенията. Същата енциклопедия също така описва декорацията, която се използва в широк спектър от произведения, от Корана до ферманите, от хилядите до муракамите. Затова, когато се приближите към една страница в музей, е полезно да я разглеждате не като едно произведение, а като слоеве. Първо погледнете текста, след това златото, което го обгражда, и накрая цветната хартия в края. Когато започнете да различавате ръцете на три различни занаяти на една и съща страница, колекциите започват да говорят по различен начин. Да се чудите кога е написана една плоча, в какъв стил е украсена, защо е избран точно този цвят за "водния знак" – това превръща обикновената разходка в музей от бързо преминаване през коридор в четене на книга страница по страница.

Рисуване върху вода.

Според определението в Ислямската енциклопедия на Турската фондация за развитие, ебру е изкуството да се украсява хартия с бои, разтворени върху повърхността на водата, и процесът на създаване Ето превода на текста от турски на български:

Според определението на ЮНЕСКО, това е естествена киселина.

  • Четка. Изработва се от козина на кон, увита около дървена дръжка, и се използва за разпределяне на боята върху повърхността.
  • Биндюз и гребен. Тънки и дебели телчета оформят мотиви. Гребенът, състоящ се от телчета, разположени на определени интервали върху дървена основа, е инструмент, използван при ебру с гребен. Процесът е следният: Бои, смесени с желатин, се разпределят с четка върху повърхността на водата. Според обяснението в енциклопедията, всеки нов цвят, в зависимост от съдържанието на желатин, изтласква предходните и си проправя място. Тоест, последователността на цветовете и количеството на желатина определят как ще се оформи мотивът. След това, с помощта на биндюз или гребен, се създава мотивът, хартията се поставя внимателно върху повърхността, мотивът се прехвърля върху хартията, която се вдига и се оставя да изсъхне на сянка. Мотивът, създаден върху повърхността, се прехвърля само върху една хартия и същият ебру не може да бъде повторен. Поради тази причина, всяка ебру хартия е уникален екземпляр. От друга страна, добре подготвена повърхност с вода и желатин може да даде около шестстотин листа хартия, според енциклопедията. Тези две истини определят и ежедневието на един майстор на ебру. Водата е трайна, а мотивът е еднократен. През 2014 г. ЮНЕСКО включи ебру в Списъка на нематериалното културно наследство. Описанието в списъка подчертава, че това изкуство се предава от майстор към ученик, както устно, така и чрез практика, и че усвояването на основните умения отнема поне две години. Сред мотивите се споменават цветя, листа, орнаменти и геометрични форми, а също така се напомня, че ебру традиционно се използва за украса на книги. В описанието се отбелязва, че ебру е традиция, достъпна за всички, независимо от възрастта, пола или произхода.

От обикновеното ебру до цветното ебру.

Ебру има свой собствен речник. Видовете приемат имена в зависимост от това как се разпределя боята и с какво и как се играе върху повърхността на водата. Основните видове, споменати в Ислямската енциклопедия на Тюркската академия на науките, са:

  • Обикновено ебру. Боите се разпределят равномерно, намесата на майстора е минимална. Това е основната форма на ебру и е мотивът, който учениците изучават първо.
  • Вълни или гребен. Телчетата се движат нагоре и надолу по През 1646 г. това произведение е публикувано в Рим, а с течение на времето се разпространява в Германия, Франция, Италия и Великобритания. В английската версия на ЮНЕСКО, името на изкуството все още е "marbling", което означава "мраморизация".

**Калиграфията: Дисциплина на писалката**

Калиграфията е красиво писане, произхождащо от арабските букви и превърнало се в самостоятелно изкуство в ислямската цивилизация. Определението за "хусн-и хат", включено в списъка на ЮНЕСКО през 2021 г., добре описва същността на това изкуство. Хусн-и хат е традиция на писане, при която буквите се изписват с мярка и пропорция, като се спазват определени естетически ценности. Ключовата дума тук е "мярка". Дължината, ширината и съотношенията между буквите са подчинени на определени правила. Ислямската енциклопедия TDV пише, че за първи път правилата на това пропорционално писане са определени от Ибн Мукле (починал през 940 г.). Красивото писане е резултат не толкова от интуиция, колкото от години на усърдна дисциплина. В класическата калиграфия съществуват шест основни вида, наричани "аклям-и сите". Ислямската енциклопедия TDV пише, че най-развитата форма на тези видове е представена от Якут ел-Мустасими (починал през 1299 г.).

* **Сулюс:** Това е най-подходящият стил за изразяване на изкуство, с кръгли и изразителни букви. Калиграфите го наричат "майката на буквите".
* **Несих:** Предпочитан е за дълги текстове, особено при писането на книги, поради своята подреденост.
* **Мухака и Рейхани:** Това са близки стилове, характеризиращи се с преобладаващите прави линии и използвани за писане на Корана до 16-ти век.
* **Тевки и Рика:** Това са стилове, използвани за официална кореспонденция през първите векове на Османската империя. Към тях се добавят и други стилове, развити в Османската империя.
* **Талик:** С фината и извита форма, този стил се използва в литературни произведения и дивани.
* **Дивани:** Формиран в края на 15-ти век за официална кореспонденция. Неговата по-сложна, украсена и величествена форма, наречена "джели дивани", се появява в Истанбул през 16-ти век и се използва в най-високите нива на държавната кореспонденция.
* **Джели:** По-скоро мярка, отколкото самостоятелен стил. Големите, лесно четими букви, използвани върху стените на джамии и надписите на врати, се Документът, който дава разрешение на калиграфа, се нарича "иджазетнаме" и само след получаването му, ученикът може да постави своя подпис върху своите произведения. Подписването често започва с думата "кетебе", което означава "написах", затова подписването също се нарича "поставяне на кетебе". Дефиницията на ЮНЕСКО подчертава, че калиграфите предават знания, занаятчийски умения и ценности чрез системата на стажантството. Когато забележите малкия подпис в ъгъла на плоча, знаете, че зад него стоят години на обучение и усъвършенстване. Калиграфите на Истанбул

"Коранът е низпослан в Хиджаз, прочетен в Египет и написан в Истанбул." Този израз, споменат и в статията за калиграфията в Ислямската енциклопедия на Турската религиозна фондация, обобщава ролята на Истанбул в изкуството на калиграфията. Запознаването с имената на някои от тях ще ви помогне да разчетете надписите, които виждате в музеите и джамиите. - Шейх Хамдуллах (починал през 1520 г.). Роден в Амасия. Станал приятел с II Байазид по време на неговото управление като принц, а след като Байазид се възкачил на трона, той бил назначен за писар и учител в двореца. Той развил стила на Якут и създал свой собствен път, считан за основател на османската школа по калиграфия. Той бил и отличен стрелец и бил назначен за шейх на орден на стрелците в Окмейдан. - Ахмед Шемседдин Карахисари (починал през 1556 г.). Големият калиграф от епохата на Сулейман. Той сам написал надписа на купола на джамията Сюлеймание по време на живота си. Големият Коран, който е написал за Сулейман, се съхранява в музея Топкапъ. - Хасан Челеби. Възпитаник на Карахисари. Известен с надписите, изработени в камък в джамиите Сюлеймание и Селимие в Едирне. - Хафиз Осман (1642-1698). Той преосмислил стила на Шейх Хамдуллах и създал свой собствен път, носещ неговото име. Неговите "хилйи" (описания на пророка) се излагат и в музея на изкуството на калиграфията в Беязит. - Мустафа Раким (починал през 1826 г.). Считан за майстор в стиловете "сюлюс" и "джели сюлюс". В историята на туграта се прави разграничение между периода преди и след Раким, тъй като той реформирал императорските печати. - Казаскер Мустафа Изет Ефенди (1801-1876). Калиграф и композитор. Огромните плочи в Айя София са него Ето превода на текста от турски на български:

Подготовката на хартията, върху която се работи, започва с нанасяне на защитен слой, наречен "ахар". В зависимост от техниката, се използват различни наименования. Стилът, при който златото се нанася с фини четки, създавайки сенки, се нарича "халкари", а техниката, при която златен прах се поръсва върху хартията, се нарича "зерефшан". Мотивите са като азбука. Групата "хатай" включва стилизирани листа и цветя, както и орнаменти и пъпки. Често се срещат мотиви като "руми", "облаци" и "чинтемани". Изборът на мотиви на една страница може да даде представа за периода, към който принадлежи тази страница. Периодите на османската златарска работа също могат да бъдат разграничени. Енциклопедията отделно описва стила на "Баба Накаш", характерен за епохата на Фатих, с големи хатай мотиви, "саз юлу", разработен от Шахкулу в първата половина на 16-ти век, и "сернакаш" мотивите, въведени от Кара Меми през епохата на Кануни, които включват полу-стилизирани градински цветя като лалета, карамфили и рози. През 18-ти век се откроява стил, известен с името на Али Ускюдари. През 18-ти и 19-ти векове, под влиянието на европейския рококо, страниците започват да бъдат украсявани с букети от цветя. Когато видите лалето на Кара Меми до букет в стил рококо в музей, виждате и промяната във вкусовете на Истанбул за два века.

**Къде да видите тези произведения в музеите:**

В Истанбул има три музея, където можете да видите тези три изкуства заедно. Тъй като изложбите в тях могат да се променят, е добре да проверите официалните им уебсайтове преди да ги посетите.

* **Музей за турски и ислямски произведения:** Намира се в квартал Султанахмет, до Хиподрума, в сградата на двореца Ибрахим Паша. Музеят отвори врати за първи път през 1914 г. в сградата на комплекса Сюлеймание, а през 1983 г. се премести в настоящата си сграда. Сградата беше реставрирана през 2012 г., а музеят отвори врати с нова експозиция през 2014 г., по повод стогодишнината си. В музея се съхраняват килими, ръкописи, дървени, каменни, стъклени, метални и керамични произведения, както и етнографски колекции. Според информацията на Областната администрация на Истанбул, в колекцията от ръкописи се излага и първият превод на Корана на турски език. Същата информация посочва, че етнографската секция представ Музеят беше затворен от 2012 г. поради реставрация. Според съобщение на община Фатих, той отново отвори врати за посетители на 7 май 2026 г. От общо над 3000 експоната, са изложени около 200, избрани внимателно. Сред тях са калиграфски произведения на султани и "хилиета" (портрети) на Хафиз Осман. Най-ранният предмет в колекцията е куфичен коран, датиран от 9-ти и 10-ти век, който се смята за най-ранното произведение в енциклопедията. Сградата е известна още като "Медиресе с басейн" заради басейна в двора.

Надписи в стените на джамиите в Истанбул:

Не е задължително да посещавате музея, за да видите калиграфия в Истанбул. Джамиите на града са като голяма изложба, изписана върху камък и стени. Повдигнете поглед в джамията Сюлеймание. Според "Ислямската енциклопедия на Турската религиозна фондация", надписът на купола е написан от Ахмед Карахисари по време на неговия живот. След като надписът се повреди с времето, той е преписан от Абдълфетах Ефенди в стила на Раким. Така че, в редовете, които виждате днес, има следи от два различни века. Надписите, издялани в камък в джамията, са дело на Хасан Челеби, приемника на Карахисари. В джамията Айя София, огромните кръгли плочи, окачени на стените под купола, са дело на Казадъскер Мустафа Иzzet Ефенди. Според Wikipedia, те са с диаметър около 7,6 метра и са сред най-големите плочи, създадени до този период. Надписът на куполната лента също е негово дело. Можете да проследите следите на Казадъскер и в Бейазъд. Когато излезете от Музея на калиграфията, погледнете надписа "талик" над монументалния вход на Истанбулския университет – и той е дело на неговата ръка. Същият източник посочва, че произведенията на Казадъскер могат да бъдат намерени и на вратата на джамията Нусретие, в джамията Хърка-и Шериф, в двореца Долмабахче и в съкровищницата на двореца Топкапъ.

Когато посещавате джамии, спазвайте етикета. Избягвайте посещенията по време на молитва, носете дрехи, покриващи раменете и коленете, жените трябва да покрият главите си, свалете обувките си на входа и бъдете тихи вътре. По-добре е да спрете за малко във вътрешния двор или на входа, за да прочетете надписите и плочите, отколкото да безпокоите вярващите вътре.

Следи на Стоейки пред двора на новата джамия Валиде и мислейки, че през тези врати сте влизали всеки ден в продължение на четиридесет години, ще започнете да гледате ебру рисунките с други очи.

Ако не искате просто да наблюдавате тези изкуства, най-достъпният публичен ресурс в Истанбул е институцията за професионално и художествено образование на общината на Истанбул, ISMEK. Институцията предлага програми във всички три изкуства. Според информацията на уебсайтовете на курсовете, програмите са следните:

  • Ебру за начинаещи: Работи се с боя, вода, пигменти и четки от конска коса. Обучават се техники като "battal", "gelgit", "taraklı", "shal", "bülbül yuvası", "kumlú", "kılıçlı" и "hatip". Могат да кандидатстват лица на възраст 16 години и повече, като приемането се извършва след предварително интервю.
  • Ебру за напреднали: Работи се върху основни ебру рисунки, използвайки техники като "hatip", "akkase", "lale", "papatya" и "murakka", за да се създават традиционни флорални мотиви. Приемането се извършва след изпит и интервю.
  • Миниатюристика за начинаещи: Обучават се използваните в миниатюристиката бои и материали, както и правилата за рисуване и композиция. Приемането се извършва след изпит и предварително интервю, а материалите се осигуряват от курсистите.
  • Калиграфия за начинаещи: Представя се историята на калиграфията, различните видове шрифтове и известните турски калиграфи. След това се преминава към писане на букви и текстове. Програмата включва видове като "rika", "sülüs", "talik", "divani", "celi divani" и "kufi". Курсовете са с продължителност 256 часа и на завършилите се издава сертификат. Центровете, в които се провеждат курсовете, се променят от район до район и от период до период. Един от тях е Школата за изкуства и дизайн в Ускюдар. За да получите информация за датите на записване и броя на местата, посетете официалния уебсайт на институцията.

Едно предупреждение идва от ЮНЕСКО: дори усвояването на основните умения в ебру отнема поне две години. Първите опити ще бъдат с дефектна хартия, това е природата на това изкуство.

Неща, които трябва да знаете преди да посетите:

Ето няколко практически съвета за ден, посветен на тези три изкуства:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар