Музиката на Харпут и звуците на нощните събирания.
Когато вечерта настъпи в платото на Харпут, светлините на центъра на града се разпространяват в равнината, а тишината обгръща стария град. Тази тишина е мястото, където през вековете се е развивала една музикална традиция.
Влез, за да харесваш и оценяваш

В платото на Харпут, с настъпването на вечерта, светлините на центъра на града се разпространяват в равнините, а тишината обгръща стария град. Тази тишина е мястото, където през вековете се е развивала една музикална традиция. Музиката на Елазиг-Харпут днес е известна със своите народни песни, които се пеят в цяла Турция, но истинската ѝ същност се формира през зимните нощи, в събиранията, организирани в големите стаи на домовете. Този текст разглежда тази музика, както е описана в официални източници и академични изследвания. Първо ще разгледаме какъв вид музика е тя, след това ще се спрем на структурата на изпълненията и макамите, след това ще разгледаме традицията на събиранията и народните танци, а накрая ще дадем няколко бележки за това къде може да се чуе този звук днес в Елазиг. Това е музика, която е трудно да бъде класифицирана.
Дирекцията за култура и туризъм на провинция Елазиг пише, че е трудно да се постави музиката на Харпут в една от известните категории на турската музика. Повечето произведения са анонимни по отношение на текста и мелодията; това я доближава до народната музика. От друга страна, тези произведения се изпълняват с класически инструменти и в определена структура на макамите; това я доближава до класическата музика. Поради това дирекцията определя музиката на Харпут като специална, която съчетава елементи от две традиции, обединявайки вкусовете на диванската и народната литература. Значителна част от текстовете произлизат от диванската поезия. Според данните на дирекцията, текстовете на много от популярните днес народни песни и дълги мелодии на Харпут са взети от произведения на поети като Фузули, Недим и Неврез. Тези мелодии не са слушани само от образовани хора, завършили религиозни училища, но и от занаятчии и обикновени жители на Харпут. През зимата в събиранията в старите градове, през пролетта и лятото в градините и откритите пространства, навсякъде се чуват запомнени мелодии, весели песни и тъжни балади. Големият репертоар също е забележителен. Дирекцията посочва около двеста местни песни и дълги мелодии, които са идентифицирани, като добавя, че реалният брой е много по-голям. Същият източник отбелязва, че е възможно да се чуе непозната мелодия във всяко село и на всяко музикално събиране, но че не са предприети достатъчно усилия за популяризирането им. Много от песните разказват за събития, случили се в региона, или са възникнали след тези събития. Структура на изпълнението и преходи
Музиката на Харпут се изпълнява в рамките на традицията на "фасил" (музикално изпълнение). Според След това, придружени от инструменти, хората пеят и слушат заедно, в унисон, изпълнявайки жизнени мелодии, наречени "şıklıtım". По това време, или веднага след това, се изпълняват традиционни танци, подходящи за същия музикален стил, изпълнявани от мъже или жени. Така, "фасилът" се превръща от музикално забавление в общо участие. В архивите се споменава, че по време на изпълнението на традиционни песни от Харуп, често се включвали и класически произведения от турската музика, в същия музикален стил. Тази подробност показва колко тясно са били преплетени двете музикални традиции в Харуп. В структурата на ритмите преобладават дву-, три- и четиритактови ритми, но има и произведения, които започват с основен ритъм и продължават с различни ритми. Според архивите, за да се изпълнят правилно тези мелодии, е необходимо да се владее диалектът на Харуп и местните музикални стилове.
Най-често обсъжданата тема в музиката на Харуп са музикалните стилове (маками). В източниците се споменават наименования като "müstezat", "beşiri", "ibrahimiye", "hoyrat", "şirvan", "divan", "elezber", "tecnis", "nevruz", "versak", "sabahi" и "muhalif", които са специфични за региона на Елазиг. В архивите се отбелязва, че някои от тези наименования съответстват на музикални стилове в турската музика: "beşiri" съответства на "rasta", "versak" на "hicaz", "nevruz" на "karcığar", "muhalif" на "huzzam", а "ibrahimiye" на "nevа". Академични изследвания разглеждат този въпрос по-подробно. В статия, публикувана през 2024 г. в списанието "International Journal of Quality in Education" от Озан Даш и Тюркер Еролу, се сравняват списъците с музикални стилове, съставени от изследователи на региона, и се анализира произведението "ibrahimiye gazel", записано в ноти. Авторите показват, че музикалният стил на това произведение съответства на стила "uşşak" в турската музика. Интересното заключение е, че наименованията, използвани в източниците за музикалните стилове на Елазиг-Харуп, не са отделни стилове, а специфични начини на изпълнение, характерни за региона, тоест "тавър". Същото изследване отбелязва, че в региона често се изпълняват произведения в различни форми, като "beşiri", "şirvan", "nevruz", "divan", "tecnis", "müstezat", "ibrahimiye", "versak", "muhalif" и "elezber". Тази дискусия не намалява стойността на музиката на Харуп, а напротив, отваря път към нейното разбиране. Както се Ежедневно се обсъждаха различни теми, споделяха се проблеми и радости, а вечерта завършваше с музика. На тези събирания се обсъждаха и въпроси като помощ за хората в нужда и помирение между разединени. Събиранията имаха определена структура: най-възрастният човек ръководеше дискусията, думите се даваха според възрастта и на всеки беше определено място. Хората от средната възрастова група свиреха музика, а младите предлагаха кафе. През зимата събиранията се провеждаха в големи стаи, наречени "софа", а през лятото – край басейните и в градините. С течение на времето традициите се промениха. Според статията, практиката да се използва подиум за събиранията, постепенно отмира през втората половина на 20-ти век, с развитието на отоплителните системи и разпространението на печките. Днес подиумът не е в центъра на събиранията, а е символ; авторът обобщава това като "подиум без подиум". Събиранията вече се провеждат в домове, културни центрове, на сватби, на "хина" (традиционна церемония за бъдеща булка) и в телевизионни предавания. Килимите, поставени на стените, възглавниците и месинговите съдове се опитват да възстановят старата атмосфера. Според участниците, в миналото са били акцент игрите, гатанките и солидарността, докато днес музиката е основният фокус на събиранията. "Чайда Чира" и народните танци
Игрите, които се играят в края на "фасил" (музикално съпровождение), са част от музиката на Харпут. В градския справочник, общината оценява "Елазиг" игрите като част от региона, но ги смята за по-тежки и естетични от другите игри в региона. Според справочника, тази разлика се дължи на склонността на музиката към класическата музика и използването на класически инструменти. Общата характеристика на "Елазиг" игрите е "сладко-горчива"; мъжките игри са малко по-твърди, а женските – по-меки. От около шейсет игри, около двадесет до двадесет и пет са запазени и се играят и днес. Най-известната е "Чайда Чира". Тази игра, събрана от Харпут, се играе с факли, поставени в чинии, и е известна по света като "танц с факли". Една от легендите за произхода на играта разказва за две млади момичета, срещнали се през нощта в село край езерото Хазар: светлината на факлата, запалена от момичето, осветява пътя на момчето, и историята се превръща в игра с факли в ръцете на селяните. В справочника е записана и друга версия на легендата, като се отбелязва, че тези легенди са варианти на Градските справочници и съобщенията за събития на общинската дирекция за култура и туризъм са добър начин да започнете, ако искате да се запознаете с вечерите, посветени на местната музика; проверете актуалните дати на официалните сайтове. Ако искате да видите мястото, където се е родила музиката, трябва да посетите Харпут. Според GoTürkiye, културният дом "Шефик Гюл" в Харпут е превърнат в музей, който показва традиционната архитектура и начин на живот в Харпут. Стоейки в една от стаите и разглеждайки поставената в центъра платформа и околните пейки, можете да си представите вечерите, описани в текстовете. Разглеждането на пейзажа от крепостта следобед също е добра подготовка, тъй като много от тези песни са били изпети на фона на тази гледка. Докато слушате, можете да обърнете внимание на няколко неща. Забележете как след една газел започва песен в същия музикален режим, как инструментите започват да свирят по-ритмично и как в крайна сметка всички се присъединяват към оживената песен. Слушайте високите ноти на дългите мелодии, езика на класическата поезия в текстовете и специфичния начин на изговаряне, характерен за Харпут. Може би ще чуете мелодия, която никога не е била записана преди; както казва дирекцията, това все още е възможно в Харпут.
Източници:
- Общинска дирекция за култура и туризъм на Елазиг, Музика на Харпут, https://elazig.ktb.gov.tr/TR-245748/harput-musikisi.html
- Община Елазиг, Градски справочник, Музика и фолклор, https://www.elazig.bel.tr/kent-rehberi/musiki-folklor/231/
- Областна администрация на Елазиг, Култура и фолклор, https://www.elazig.gov.tr/kultur-folklor
- Erkam Cömert, Промени и трансформации в срещите за разговори край огнището в региона Елазиг-Харпут, Международно списание за изследвания на човека и изкуството, 2025, https://dergipark.org.tr/tr/pub/ijhar/article/1668201
- Ozan Daş и Türker Eroğlu, Въпросът за музикалния режим в музиката на Елазиг-Харпут, Международно списание за качество в образованието, 2024, https://dergipark.org.tr/en/download/article-file/3959543
- GoTürkiye, Елазиг, Мяста за посещение, https://elazig.goturkiye.com/see
Коментари
Напиши първия коментар
