Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

По следите на коприната от Бурса, от копринената буба до коприната.

Докато се разхождате в историческия пазар на Бурса, ще минете покрай ханче, известно с коприната си, покрит пазар, пълен с магазини за бижута, и магазини, чиито витрини са украсени с копринени шалове. Тази гледка не е случайна.

Radar TürkiyeRadar Türkiye30 Eylül 2026
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

По следите на коприната от Бурса, от копринената буба до коприната.

Докато се разхождате в историческия пазар на Бурса, ще минете покрай ханче, известно с коприната си, покрит с магазини за бижута и магазини, чиито витрини са украсени с копринени шалове. Тази гледка не е случайна. Богатството на града през последните пет века до голяма степен се дължи на малката гъсеница и коприната, която се извлича от нейната копринена завивка. В статията за Бурса в "Ислямската енциклопедия" на Турската фондация за изследвания, историкът Халил Иналък ясно заявява, че търговията и индустрията на коприната са били основният източник на просперитет в Бурса. В тази статия ще разкажем историята на коприната, започвайки от пътя на копринената гъсеница, хранеща се с листа от мушмула, през керваните, идващи от Иран, пазара на копринени завивки, организиран в двора на Коза Хан, и къде днес можете да видите бурска коприна. От листа от мушмула до копринена завивка.

Коприната е естествен влакно, състоящ се от две тънки нишки, произведени от гъсеницата на копринената гъсеница (Bombyx mori) по време на нейната ларва, и покрити със серицин. Според проучване, публикувано в DergiPark, непрекъснатата нишка, извлечена от една копринена завивка, може да достигне до 3000 метра. Единствената храна на тази гъсеница са листата от мушмула; докладът за копринената гъсеница на Министерството на търговията от 2019 г. също посочва, че мушмулата е единственият източник на храна за копринената гъсеница. Затова, където и да има копринени завивки, първо трябва да има овощна градина с мушмули. Същият доклад дава и информация за настоящия производствен цикъл. В Турция копринените гъсеници могат да бъдат хранени два пъти годишно, но поради по-високата производителност, се извършва само пролетно хранене. Гъсениците, излюпени от яйцата, се предават на производителите в началото на април в Егейския и Средиземноморския регион, а в другите региони – в края на април или началото на май. Общо са необходими четиридесет дни, включително около месец хранене и десет дни за изплитане на копринената завивка. Яйцата се опаковат в кутии, всяка съдържаща около двадесет хиляди живи яйца, и от една кутия могат да се получат от 40 до 44 килограма копринени завивки. В Бурса има и собствени породи копринени гъсеници. Според новината на Министерството на земеделието и горите, публикувана през 2019 г., Центърът Според сведенията на Иналък, през 1479 г. стойността на коприната, вносена от Иран, е достигнала 150 000 венециански дуката. Генуезците, венецианците и флорентинците, които имали търговски представители в Бурса, се конкурирали помежду си, опитвайки се да закупят коприна. През 1501 г. представителят на флорентинското семейство Медичи в Бурса, Маринги, отбелязал, че една пратка коприна носи печалба от 70 до 80 дуката. Има и други данни, които показват търговското значение на града. Според същия източник, през 1487 г. годишният сбор на данъците, събрани от вносените стоки в Бурса, е достигнал 140 000 дуката. Същото изследване напомня, че стоките от Бурса достигали до Унгария през Брашов, а оттам до Източна и Централна Европа. Накратко, Бурса е била пазар, разположен на западния край на Пътя на коприната, където Изтокът и Западът се срещали.

Коприната от Бурса не само се купувала и продавала, но и се произвеждала в града. Според Иналък, през 1502 г. в Бурса са съществували над хиляда тъкачни станове. В енциклопедията се описва как градските занаятчийски организации разделяли копринените тъкани на групи като кадифе, коприна, сатен и атлас. Тези тъкани се различавали според броя на използваните нишки, тяхната финост и дали са били изтъкани със златни или сребърни нишки. Бурското кадифе, особено това, изтъкано със златни нишки, било сред най-търсените копринени изделия и имало широка клиентска база в Европа, Египет и Иран. Порталът на Министерството на Културата пише, че между 15-ти и 17-ти век Бурса се превърнала в център за производство на копринени тъкани, които, под контрола на османския двор, отговаряли както на нуждите на двореца, така и украсявали европейските дворци.

Създаването на Коза Хан.

Този интензивен търговски обмен изисквал подходяща сграда. Според статията за Коза Хан в Исламската енциклопедия, строителството на сградата започнало през март 1490 г. и било открито на 29 септември 1491 г. Ханът бил построен по заповед на II Баязид. Порталът на Министерството на Културата посочва, че целта била да се осигурят приходи за джамията и медресето в Истанбул, а архитектът бил Абдул-Ула Бин Пулад Шах, а строителният майстор – Шуджа Бин Караджа. Ханът бил Малката сграда в центъра на двора е символ на хана. Това е осмоъгълна постройка с купол, която се издига над фонтана с басейн, разположен отдолу, и до която се стига по стълби. Историкът проф. д-р Хасан Басри Оджалан от Университета Улудаг в Бурса, с когото Anadolu Ajansı се е срещнала през 2024 г., определя тази постройка като една от двете постройки в Турция, които са запазили своята уникалност и са достигнали до наши дни. Ханът е бил реставриран през 1671-72 г. и през 1785 г., а през 1950-те години е претърпял мащабна реставрация. Както е посочено в рекламните материали на община Османгази, това място е било център за търговията с копринени буби в продължение на векове. Бурса сама произвежда своите копринени буби.

С течение на времето суровините също започват да идват от самия Бурса. Според данните от 15-ти век, съдържащи се в публикациите на Türk Dil Kurumu (TDV), производството на коприна в Анадола не е било отбелязано, но от 17-ти век Бурса започва да се утвърждава като важен център за производството на коприна. Изследване, публикувано в DergiPark, разказва как през 18-ти век анадолските коприни са били смятани за по-добри от иранските, а нарастващият интерес на европейските тъкачи към анадолските копринени буби превръща страната от място за отглеждане на копринени буби в място за производство на коприна. 19-ти век е векът на машините. В енциклопедия е записано, че от 1838 г. са били внасяни парни машини, наречени "тарзан", за извличане на коприна от копринените буби. Според доклад на Министерството на търговията, индустрията за производство на коприна започва с фабрика, разположена в Бурса през 1845 г., която разполага с 60 такива машини. След това настъпват трудни години. Статия, публикувана в списанието "Belleten" на Турската историческа институция, разказва как болестите, засегнали копринените буби след 1860 г., са спрели развитието на сектора. Според същата статия, Düyun-ı Umumiye İdaresi, която е получила правото да събира данъците върху коприната и да управлява външния дълг на Османската империя, е изиграла важна роля в опитите за възраждане на сектора. От училище към кооперация.

Най-конкретната стъпка към намиране на решение е създаването на училище. Според изследването, публикувано в DergiPark, първото училище за отглеждане на копринени буби, подкрепено от Düyun-ı Umumi Ако търсите коприна, произведена от местни копринени буби, можете да попитате продавача откъде е произведен продуктът. На няколко стъпки от хана се намира Бедестен, построен от Юлдурым Баязид в края на 14-ти век. Културният портал го описва като първия бедестен, построен по време на Османската империя; някога тук се купуваха, продаваха и съхраняваха най-ценните стоки на града. Днес се използва като пазар за бижута. Уебсайтът на Министерството на културата и туризма описва района на хановете, включително големите ханове, бедестена и пазара, като сърцето на търговията на града от 14-ти век. Според списъка във википедия на турски език, до Коза Хан се намира и Ипек Хан, които също са част от този обект на световното наследство. Ако искате да видите стъпка по стъпка пътя от копринената буба до плата, има още две места, които можете да посетите. В Музея на града на общината Бурса, в долната галерия, където са възстановени старите магазини на занаятчии, има отделен раздел, посветен на коприната, а общината го представя като една от най-интересните части на музея. В Центъра за производство и дизайн на коприна "Умурбей", създаден от общината чрез реставрация на стара фабрика за текстил, процесът от копринената буба до преждата и от преждата до плата, както и тъкачните машини, се показват с помощта на екскурзовод, според ръководството за извънкласно обучение на Министерството на образованието.

Практически съвети:

Районът на хановете се намира в центъра на града, между джамията Улу и джамията Орхан Гази, и можете да разгледате всичко пеша. Сутрините са по-спокойни, ако искате да седнете в двора на Коза Хан. Проверете актуалната информация за часовете на работа на Музея на града и центъра за коприна, условията за групови посещения и евентуалните такси на официалните уебсайтове на институциите. Ако се интересувате от сезона на коприната, насочете се към края на пролетта; храненето на копринените буби в района на Мраморно море започва в края на април и началото на май, а копринените буби се събират около четиридесет дни по-късно. Най-надеждният начин да разпознаете коприната при покупка е да попитате продавача за състава и произхода на продукта. Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар