Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

Ледниковите езера на планината Болкар.

Планините Болкар, които затварят южния хоризонт на Нигде, се издигат като непреодолима стена между степта на Централна Анадолия и крайбрежието на Средиземно море. От северните склонове, те могат да изглеждат като обикновена верига планини.

Radar TürkiyeRadar Türkiye4 Kasım 2026
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Ледниковите езера на планината Болкар.

Планините Болкар, които затварят южния хоризонт на Нигде, се издигат като непреодолима стена между степта на Централна Анадолия и крайбрежието на Средиземно море. От северните склонове може да изглеждат като обикновена планинска верига. Въпреки това, във високите части на веригата, се крият малки езера, издълбани от ледници преди хиляди години. В тази статия разказваме за ледниковата история на планините Болкар, за това как са се образували тези езера и за историята на една уникална жаба, която живее само тук, като се позоваваме на официални доклади и научни изследвания. В края на статията ще намерите и практически съвети за това как и кога да посетите този живописен район.

Планините Болкар, част от Централните планини Торос, са една от основните планински вериги, които разделят регионите Централна Анадолия и Средиземно море. Според регистрите на международно важни природни зони, веригата се простира около седемдесет километра от югозапад на североизток, постепенно се издига от запад на изток и достига най-голямата си височина в североизточната част. Най-високата точка тук е връх Медетсиз, с височина 3524 метра, и според данните, това е втората по височина планинска верига в планините Торос, след Аладаглар. Голяма част от веригата е съставена от твърди варовици, натрупани в древното море Тетис, с дебелина от стотици метри. Изследване на Онур Чалишкан и колегите му от Университета в Анкара напомня, че германският геолог Блументал е разделил веригата на две части през 1956 г. По-стръмната северна част, с форма, напомняща Алпите, е известна като Високите планини Болкар или Основните планини Болкар. Тук са най-забележителните следи от ледници. Селото Маден, което е част от окръг Улукъшла в Нигде, и разположената над него планинска поляна Меидан, се считат за врата към тази висока част на планината.

По време на последните ледникови периоди, високите части на планините Болкар са били покрити с постоянен сняг. Според Чалишкан и колегите му, Блументал е установил, че границата на постоянния сняг през плейстоцена е била около 2700 метра, като е изследвал височината на ледниковите циркуси и морените. Ледниците са напреднали най-много в долините, обърнати на север, достигайки до надморска височина от два хиляди метра. В долините, обърнати на юг и изток, те са останали на по-голяма височина. За първи път, Атила Чинър от Техническия университет в Истанбул и Мехмет А Изследванията показват, че тези резултати са в добра корелация с ледниковите хронологии, получени от други планини в Турция и от Средиземноморието. Езера в циркусите

Когато ледниците се оттеглят, те оставят след себе си вдлъбнатини. В някои от тези полукръгли вдлъбнатини, наречени циркуси, с течение на времето се образуват езера. Докладът за състоянието на околната среда на провинция Нигде посочва, че в планините Аладаглар и Болкар има езера, образувани в резултат на ледниково изветряне. Регистърът на важните природни зони също споменава две от най-известните езера в Болкар – Карагьол и Чинилигьол, и отбелязва, че високата алпийска зона е покрита със сняг до края на юли. Карагьол е най-известното от тези езера. Докладът за околната среда отбелязва, че езерото е с площ около шестдесет хектара и дълбочина до дванадесет метра. Чинилигьол се намира на същата височина, малко по-високо от Карагьол. Въпреки че източниците дават различни данни за надморската височина на двете езера, и двете са над 2500 метра. Районът около Карагьол и Чинилигьол, включително планинската местност Мейдан, се намира в границите на населеното място и е обявена за зона от първа степен на природна защита. Според доклада за околната среда, същият район е обявен за местна влажна зона през 2014 г. с решение на губернатора на Нигде. Лед под отломки

Историята на ледниците в Болкар не свършва с езерата. През август 2010 г. Чалик и колегите му, по време на теренни проучвания в районите на ледниковото натрупване на Карагьол и Алишан, идентифицират седем ледника, покрити с отломки, на височина над 2900 метра и с изглед на север. Тези ледници са покрити със скални отломки. Покритието действа като изолатор, предпазвайки леда, който се топи отвътре и отдолу, а не от повърхността. Най-големите от тях са ледниците Медетсиз и Егеркая Бати, всеки от които заема площ от около 0,23 квадратни километра. Най-интересният от тези ледници е Копук, тъй като на него има три малки ледникови езера. Според изследователите, най-старото от тези езера, Копук Гьол, има почти перфектна кръгла форма, с диаметър петдесет метра, заобиколено от ледени скали, високи около десет метра. Зелената му вода показва, че е сравнително плиток и съдържа организми като водорасли. До него се намират малките езера Кучук Гьол и Узун Гьол. Списанието "Наука за деца" на TÜBİTAK разказва за това как този вид е защитен от Бернската конвенция през 1984 г. Според същата статия, рибите, пуснати в езерото Карагьол преди години, са довели до намаляване на популацията на жабите и техните яйца, а хората, идващи да ловят риба в езерото, също са навредили на вида. Списанието отбелязва, че торските жаби не живеят постоянно във водата, а в групи в ливадите около езерото. Затова най-доброто, което можем да направим за тези малки същества, е да ходим по пътеките, без да стъпваме върху ливадите, и да не се отклоняваме от тях.

Езерата са заобиколени не само от жаби, но и от богата растителност. Според регистрите на важните природни зони, южните склонове са с средиземноморски климат, а северните - със специфичен за вътрешната Анатолия континентален климат. Влажните микроклимати в дълбоките долини на юг служат за убежище на някои реликтни видове. Околна среда докладва, че голяма част от района е покрит с иглолистни гори на планината Торос и високопланински ливади от Средиземноморието, а на северните склонове се намират обширни планински степи и редки горски масиви. Регистрите на важните природни зони подчертават, че интензивното паша и събирането на дърва за огрев представляват най-голям натиск върху растителността, особено във високите равнини. Според доклада за околната среда, Болкар има най-големите високопланински ливади в региона на Средиземноморието. Броят на известните растителни таксони е 674, от които 101 са специфични за Турция, а 21 ендемични таксона са застрашени. Докладът добавя, че в района живеят около десет вида, срещащи се само на едно място, и че на високите планински пасища могат да бъдат видени стада от планински коне. Докладът включва и видове, специфични за Турция, като например планински костенурка и малък насекомояден вид, известен като "арисапа".

Как и кога да посетим:
Планът за развитие на туризма в провинция Нигде описва маршрут за пешеходни преходи в Болкар, който започва от Маденкьой и води до езерото Чинили. Според плана, маршрутът е дълъг около 11,8 километра, включва изкачване с над 1000 метра и е с трудност 2. Пътеките първо водят до планинското пасище Мейдан, откъдето се достига до езерото Карагьол и, с гледка към ледниковите езера, до езерото Чинили. Планът описва, че през април и май от снега се появяват Министерството на околната среда и урбанизацията, Областната дирекция за околна среда и урбанизация в Нигде, Доклад за състоянието на околната среда в област Нигде за 2016 г., https://webdosya.csb.gov.tr/db/ced/editordosya/Nigde_icdr2016(1).pdf

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар