Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

Диарбъкър – градът на базалта.

Първият човек, който посещава Диарбъкър, веднага забелязва специфичния цвят на града. Стените, кулите, вътрешните дворове на кервасараите, фасадите на къщите и паветата се отличават с нюанс, който варира между тъмно сиво и черно. Този цвят се нарича базалт.

Radar TürkiyeRadar Türkiye4 Kasım 2026
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Диарбъкър – градът на базалта.

Първият посетител на Диарбъкър веднага забелязва специфичния цвят на града. Стените, кулите, вътрешните дворове на хановете, фасадите на сградите и паветата са в нюанси между тъмно сиво и черно. Този цвят е базалт. Изследване, публикувано през 2018 г. от Емине Екинчи Дагтекин от Архитектурния факултет на университета Дикле, показва, че базалтът доминира в целия град, като традиционният облик е изграден от този камък – от стените до тесните улички, от монументалните сгради до къщите с вътрешни дворове. Този текст разказва откъде идва този камък, как е обработван и къде и как може да бъде видян в града днес.

**Подарък от Карадаг**

Камъкът на Диарбъкър не е донесен от далеч; градът е построен върху него. Според източници, цитирани от Дагтекин, базалтовите лави от Карадаг, разположен в югозападната част на града, са с дебелина около 80 метра и покриват голяма площ. Карадаг, чиито вулканични изригвания са започнали преди около 11 милиона години, е образувал равна планинска верига, докато се е приближил до река Дикле, и Диарбъкър е построен върху тази планинска верига. Същото изследване отбелязва, че по стръмния склон, под стените и гледащ към река Дикле, могат да бъдат видени пукнатините, образувани при охлаждането на базалта, а камъните, използвани за стените, са транспортирани на най-краткото разстояние. Вулканичният произход на Карадаг се проявява не само в сградите, но и в почвата. Документът за регистрация на ориза "Карадаг" на TÜRKPATENT посочва, че почвата в района е съставена от вулканични отлагания и е покрита с камъчета. Така че, същият този връх определя както стените на града, така и почвата на околните полета.

**Характеристики на базалта**

Според информацията, събрана от Дагтекин, базалтът на Диарбъкър е с тъмно сив и черен цвят, не абсорбира вода и е много устойчив на замръзване, удари и триене. Камъкът се среща в две разновидности: пореста и не пореста. Изследване от 2017 г. на Гюлин Паяслъ Огюз и Фатима Мерал Халифеоглу от университета Дикле показва, че майсторите наричали тези две разновидности "женски" и "мъжки". Порестата "женска" скала е по-лесна за обработка, докато не порестата "мъжка" скала е по-трудна за обработка, но е по-здрава. Тази разлика определя къде е използван всеки вид камък. Според същото изследване Евлия Челеби също отбелязва, че крепостта и сградите са построени от черен, твърд камък, а градът е известен като Кара Амид. Стените са най-голямото произведение на този материал.

Най-доброто място, където може да се види базалта в голям мащаб, са стените. Според информация от Дирекцията за култура и туризъм на провинция Диарбъкър, крепостта Диарбъкър се състои от две части: вътрешна и външна крепост. Въпреки че различните източници дават различни дати за строителството на стените, общоприето е, че те са построени около средата на 4-ти век. Общата дължина на стените е приблизително 5200 метра, а заедно с вътрешната крепост достига около 5800 метра. Има 82 кули по външните стени и 19 кули във вътрешната крепост. Според същия източник, височината на кулите и стените варира от 8 до 22 метра, а дебелината им е между 1,40 и 5 метра. Най-дебелите кули са разположени на север и запад. Стените имат четири основни порти: Даг Капъ (Северна порта), Урфа Капъ (Западна порта), Мардин Капъ (Южна порта) и Йени Капъ (Източна порта). Дагтекин пише, че фактът, че почти всички стени са изградени от базалт, е бил подчертан като ключова характеристика по време на процеса на включване на обекта в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Според страницата на губернаторството на Диарбъкър, стените на Диарбъкър и градините Хевсел са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 2015 г.

Как е обработван камъкът:

Базалът е много твърд камък и е трудно да се обработва. В своята работа, Дагтекин отбелязва, че историческите сгради в рамките на стените са построени с помощта на зидария, като камъните са подредени шахматно, от основата до покрива, в зависимост от начина, по който са били оформени: гладки, груби, редовни и нередовни камъни. Камъните често са били подреждани така, че повърхностите им да са гладки и разстоянието между тях да е толкова малко, че да не се вижда фугата. Една от сградите, които най-добре демонстрират тази изработка, е мостът Дикле. Според Културния портал, този мост, известен още като Десетте очи, е с дължина около 180 метра и ширина 7-8 метра. В конструкцията на моста са използвани варови фуги, а за облицовката – частично рециклирани, гладки базалтови камъни, подредени шахматно. Според надписа на южната страна, мостът е построен през 106 Тези две постройки предлагат възможност да влезете в двора и да разгледате каменните ленти, което е най-добрият начин да разберете въздействието на декоративните елементи. "Cas" е вид мазилка, използвана за украса на камъка.

Тъй като твърдостта на базалта затруднява изработката на релефни украси, майсторите от Диарбекир са намерили други начини да придадат богатство на фасадите. Според изследването на Паяслъ Огъз и Халифеоглу, при изграждането на стените е използвана мазилка, състояща се от вар, базалтова прах, счупени тухли, слама и сол. За да се създаде ефект на фуги, е използвана мазилка, наречена "cas", приготвена от вар и яйчен белтък. Украсите, направени с "cas", са обогатили фасадите на дворовете. Инвентарната справка в Културния портал отбелязва, че всички външни стени на къщата на Джемил Паша са украсени с "cas", а на места има мотиви на "дървото на живота" и лалета. Светлите шарки върху тъмния камък моментално олекотяват визуалната тежест на базалта. Когато стоите в двора и разглеждате отблизо стените, можете да видите как тези шарки рамкират каменните фуги. Дворовете и обикновената форма на базалта

Базалтът не е само материал за монументални сгради, но и за къщи. Според изследването на Паяслъ Огъз и Халифеоглу, броят на традиционните къщи, регистрирани от Диарбекирския комитет за опазване на културното наследство, е 446. Тези къщи са затворени отвън и ориентирани навътре. Около четириъгълен двор са разположени стаи, веранди, кухни и мазета; пода на двора обикновено е покрит с порест базалт, а в центъра често има басейн. Според същото изследване, пространствата около двора са организирани според сезона. Поради горещите лета, стаите в северното крило са с високи тавани и много прозорци; това крило представлява най-богатата част на фасадата на къщата, с високи веранди. Основните носещи стени са изградени от базалт, а покривът е завършен с пръст, положен върху дървени греди от топола. В мазетата на някои къщи има стаи с басейни, наречени "сердап", предназначени за лятото. Днес тази структура може да бъде най-добре видяна в къщата на Джемил Паша. Според инвентарната справка в Културния портал, къщата е построена през 1887 г. от обработен базалтов камък. Изследване, публикувано през 2022 г. в Електронното списание за социални науки, посочва, че в къщата има общо 42 стаи, разделени на ха Започнете разходката си около стените, в района на Даг Капъ или Мардин Капъ, и разгледайте стените с различна дебелина на кулите. След това влезте вътре в стените и разгледайте вътрешния двор на Хасан Паша Хан, където можете да видите плетената украса. В имението Чемил Паша разгледайте подредбата на двора, декоративните елементи и порестата каменна настилка. Завършете деня си, излизайки от Мардин Капъ и слизайки към моста Дикле; в светлината на вечерта, цветът на базалта изглежда по-топъл. Камъните се нагряват много през летните следобеди, затова е препоръчително да посетите мястото сутрин или следобед. Не забравяйте да проверите официалните уебсайтове за дните и часовете, в които музеите и именията са отворени.

Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар