Петнадесетте века на Айя София.

Площад Султанахмет е дом на джамията Султанахмет от едната страна, а от друга – на църквата "Айя София", с розовите си стени, четирите минарета и огромния купол. Съвременната структура беше открита през 537 г., което означава, че съществува вече повече от петнадесет века. През този дълъг период тя беше най-голямата религиозна сграда в столицата на империята. Куполът ѝ е рухвал и възстановяван няколко пъти, превърната е в джамия след 1453 г., станала е музей с решение от 1934 г. и отново е отворена за поклонение през 2020 г. Официалното ѝ име днес е "Велика джамия Айя София". В тази статия разказваме историята на сградата последователно, показваме какви следи от различните епохи можете да видите днес и обобщаваме как да посетите "Айя София" като джамия. Ние се фокусираме върху самата сграда и нейната документирана история, а не върху политическите дебати.

Три сгради на един хълм

"Айя София" се издига на първия хълм на историческия полуостров, в центъра на стария град. Първата сграда на това място е построена през 4-ти век като базилика с дървен покрив. Обикновено се приписва на император Константин I, но според Ислямската енциклопедия, тя е завършена по време на управлението на сина му, император Константин II, и е открита на 15 февруари 360 г. По време на бунт през 404 г. тя е унищожена от пожар. Император Теодосий II я възстановява с пет кораба, а втората сграда е открита на 10 октомври 415 г. Тази втора сграда също е изгоряла през януари 532 г. по време на бунта "Ника", заедно с част от двореца и други обществени сгради. Днес все още можете да видите следи от втората сграда. През 1930-те години, по време на разкопки, проведени от немския археолог Алфонс Мария Шнайдер в западното преддверие, са открити колони, капители и релефни мраморни блокове. Тези фрагменти са изложени до главния вход и в градината. Разкопките също показват, че основата на втората сграда е била на около два метра под съвременната. Когато се приближавате към входа, погледнете тези камъни от зоната на разкопките. Те най-ясно показват, че съвременната "Айя София" е всъщност третата сграда, построена на същото място.

Куполът, издигнат за пет години

След пожара "Ника", император Юстиниан I иска сграда, която да е по-голяма и различна от предишната. Той възлага работата на двама майсто Куполът е поддържан от арки, колони и сводове, разположени в галериите от север и юг, докато от изток и запад натискът е разпределен чрез постепенно намаляващи и стесняващи се полукуполи. В резултат се получава непрекъснато пространство, обхващащо целия интериор, под голям купол, поддържан от четири основни стълба. Няколко цифри помагат да се разбере мащаба. Сградата е с размери приблизително 100 на 70 метра. Куполът се издига на 55,60 метра над земята, а вътрешният му диаметър варира между 30,80 и 32,60 метра, тъй като през вековете е претърпял множество ремонти и вече не е перфектен кръг, а е по-близък до елипса. Четиридесет ребра се спускат от върха на купола през прозорците до сферичните триъгълници (пендантифи), пренасяйки тежестта към основите, подобно на жиците на чадър. В сградата има 107 колони, от които 40 са на долния етаж, а 67 – в галериите. Повечето от тях са изработени от един цял блок и са пренесени от по-стари сгради, включително от църквата "Св. София". Вътрешните повърхности на стените са покрити с цветни мрамори и порфир. Някои от мраморните плочи са разрязани наполовина и поставени една до друга, създавайки симетрични шарки, подобни на страниците на отворена книга. Обърнете специално внимание на тези плочи в стените на вътрешния вестибюл. Както подчертава TDV, поддържането на тази тежест винаги е било предизвикателство за сградата. Големите външни подпори, добавени както през византийския, така и през османския период, са това, което е позволило на "Св. София" да оцелее до днес. Докато се разхождате около сградата, забелязвайки тези дебели, наклонени маси, притиснати към стените, си спомнете, че всъщност наблюдавате следите от вековна битка със силите на природата.

**Куполът: Срутвания и възстановявания**

Куполът претърпя първото си голямо изпитание само 21 години след откриването си. В резултат на земетресението от 557 г., на 7 май 558 г., източната част на купола се срути. Ремонтът беше възложен на младия Исидор, племенник на първия архитект. Той построи купола на около 6,25 метра по-високо от предишния и използва по-леки материали. Сградата беше отворена отново на 24 декември 562 г. Четиритедесетте прозореца, обграждащи основата на купола Според Тюркската история (TDV), Айя София е била главната джамия на града от 1453 до 1934 г. Първият минарет е бил изграден от дърво и е бил разположен на юг от две малки кули, разположени до полукупола от западната страна. Той е останал там до ремонта през 1574 г. Днес минаретът, който се отличава с червените си тухли, се приписва на периода на Фатих, но според TDV е по-вероятно да е бил построен по време на управлението на II Байзед. По време на управлението на Султан Сюлейман, два бронзови полилей, донесени от Буда, са поставени от двете страни на михраба през 1526 г., с изписани стихове върху тях. Все още можете да ги видите на мястото им, когато гледате към михраба. По време на Рамазана, особено по време на нощните молитви (теравих), на нощта на Кадир, когато участва и самият султан, и по време на празнитечни молитви, Айя София е приютявала голям брой вярващи. TDV отбелязва, че хората също са създавали фондации за поддръжката на джамията. Плочките от 17-ти век, изобразяващи Каабата и Медината, които се намират в коридора от дясната страна на михраба, са останки от тези фондации.

Фундаментите и мавзолеите на Мимар Синан:

По време на управлението на II Селим, на Айя София е обърнато голямо внимание. Къщите, които обграждат сградата и я увреждат, са премахнати, а Мимар Синан укрепва сградата с външни подпори, предотвратявайки риска от срутване. Днес част от дебелите поддържащи стени от четирите страни на сградата са от византийския период, а друга част – от османския. През същия период е построен още един минарет. TDV смята, че е уместно да се припише един от каменните минарети на Синан, поради приликите му с минаретата на Селимия в Едирне. По време на управлението на III Мурад са добавени още два минарета, изграден е минбер, амвон и балкон, а два големи куба, изработени от бял мрамор в Бергама, са донесени и поставени вътре в джамията. През това време започва и изграждането на султански мавзолеи около Айя София. Първият мавзолей е за II Селим. Строителството му започва през 1573-1574 г., но тъй като султанът умира, преди да бъде завършен, той е погребан първоначално в шатра, разположена на същото място, а след завършването на сградата през 1576-1577 г., тялото му е пренесено там. Мавзолеят, Падишахът дарява банята Чаалоълу за поддръжката на библиотеката. През 1740 г. към двора са добавени елегантен фонтан, училище за момчета и приют в задната част. Входната врата на приюта, с широките си корнизи, се смята за един от най-красивите примери на турския барок. Надписите на тези допълнителни структури са написани от Бешир Ага, агата на Дарюссааде. Най-мащабната османска реставрация е извършена между 1847 и 1849 г. по заповед на султан Абдулмеджид от швейцарския архитект Гаспаре Фосати. Куполът, сводовете и колоните са укрепени, изграден е нов трон и ново място за молитва, където султанът е почивал, когато е посещавал джамията, а до входната врата на двора е добавена часовникова кула. Около 7,5 метра в диаметър, огромните кръгли плочи, видими от всяко място в интериора, са поставени по време на тази реставрация. Те носят имената на Аллах, пророка Мохамед, четиримата халифи и Хасан и Хусейн, написани с калиграфията на Казадъкър Мустафа Иzzet Ефенди. По време на реставрацията мозаиките на стените и сводовете са разкрити и възстановени. Сградата е открита отново на 13 юли 1849 г. с церемония. По време на земетресението през 1894 г. се образуват пукнатини по стените, а някои от мозаичните повърхности се отлепват заедно с мазилката.

Години на музей

На 24 ноември 1934 г. Министерският съвет взема решение, с което Айя София е превърната от джамия в музей и е отворена за посещения на 1 февруари 1935 г. През този период килимите на пода са премахнати. Томас Уитмор, действащ от името на Американския византийски институт, получава разрешение през 1931 г. и започва работа по разкриването на мозаиките, която продължава до 1970 г. Големите плочи, премахнати през 30-те години, са поставени отново. Сградата на медресето, основано от Фатих и претърпяло много промени, е разрушена през 1936 г. През 1985-1986 г. теренът е почистен и основите са разкрити, а през 2017 г. започва повторното изграждане на медресето, в съответствие с оригиналния му вид. През периода, когато е музей, частта с трона е отворена за поклонение за кратък период през 1980 г., а през 1991 г. отново, и Айя София започва да функционира частично като джамия.

От Моля, имайте предвид актуалните цени и правилата за посещение, преди да посетите, като се информирате от официалните съобщения. Ето някои общи правила за посещение на джамията:

По време на молитва, религиозните обреди имат приоритет. Планирайте посещението си извън часовете за молитва и избягвайте следобедните часове в петък.
Жените трябва да покриват главите си, а всички посетители трябва да носят скромно облекло, покриващо раменете и коленете.
Обувките се свалят преди да влезете в молитвената зала. Не ходете по килимите с обувки.
Поддържайте тишина вътре. Не преминавайте пред хора, които се молят. Когато снимате, внимавайте да не включвате хора, които се молят, в кадъра.
Ако искате да избегнете тълпите, обикновено е по-спокойно да посетите рано сутрин.
За обща информация относно посещенията на джамии, можете да прочетете статията "Какво трябва да знаете при посещение на джамия" в Radar.

Какво да видите вътре:

Независимо от коя част на джамията се намирате, първо погледнете нагоре към купола. Четирите прозореца в основата на купола са наследство от реставрацията през шести век. Светлината, влизаща през прозорците, преминава през ребрата, поддържащи купола, създавайки илюзията, че куполът не опира на земята. В четирите ъгъла на купола се намират пандантиви, украсени с крилати фигури, покрити със злато, датиращи от периода на Османската империя.
Разгледайте михраба. Тъй като оста на сградата не съвпада точно с посоката на молитва (кибла), мирабът не е точно в центъра на апсидата, а малко вдясно. От двете страни на михраба се намират бронзови свещници, донесени от Буда през периода на управлението на Султан Сулейман, а отдясно е мраморен минбар, останал от периода на управлението на Султан Мурад III.
В южната странична ниша, на около три метра над земята, се вижда мраморен балкон за мюезина. До балкона има квадратна площ, изградена от цветни каменни кръгове. Според византийските източници, тази площ е била използвана за церемонии по коронацията и съдържа шестнадесет кръга с различни цветове.
В близост до западната входна врата се намират два големи мраморни куба, донесени от Пергамон по време на управлението на Султан Мурад III. Големият от тези кубове, датиращи от елинистическата епоха, има обем от около 1200 литра.
В южната странична ниша потърсете бронзовата решетка на библиотеката на Султан Махмуд I. По време на реставрацията през 1847-1849 г. е установено, че това не е истинска гробница, а паметна плоча. Отвън също има много неща, на които да се обърне внимание. Разгледайте дебелината на колоните, орнаментите на чешмата на султан Махмуд I в двора, училището за деца и мавзолеите. Обърнете специално внимание на плочките в преддверието на мавзолея на султан Селим II, като ги сравните с имитацията отляво. Камъните, стоящи в археологическия обект до главния вход, са останки от втората сграда.

**Разглеждане на района заедно с други забележителности:**

Айя София може да бъде разгледана заедно с много други сгради, разположени в близост до площад Султанахмет. Между Айя София и джамията Султанахмет се намира банята Хасеки Хюррем Султан, построена от Мимар Синан за Хюррем Султан през 1556-1557 г. Тази баня, с отделни секции за жени и мъже, разположени една до друга и с еднакъв размер, се намира в близост до останките от древните бани на Зеуксипос и от 2011 г. отново функционира като баня. В задната част се намира портата Баб-ъ Хюмайун на двореца Топкапъ. На другия край на площада се намират джамията Султанахмет и цистерната Йеребатан. Ако планирате да отделите един ден за този район, маршрутът "Класически ден в Султанахмет" в Radar предлага поредица от забележителности, простиращи се от Хиподрума до джамията Сюлеймание. За тези, които искат да разгледат сградите от византийската епоха, има маршрут "Остатъци от византийския Константинопол". Ако искате да започнете от колоните на Айя София, построени от Мимар Синан, и да видите другите му творения, статията "От стажант до майстор: Мимар Синан" разказва тази история. За подробен преглед на двореца Топкапъ, можете да разгледате статията "Разглеждане на двореца Топкапъ двор по двор".

Едно последно предложение: вижте Айя София не само отвътре, но и от разстояние. Когато гледате от площада Султанахмет, от страната на джамията Султанахмет или от района на Галата, силуетът, създаден от купола и четирите минарета, добавени през османската епоха, най-добре показва, че тази сграда е плод на петнадесет века.

**Източници:**

• TDV Ислямска енциклопедия, статия "Айя София", https://islamansiklopedisi.org.tr/ayasofya
• TDV Ислямска енциклопедия