Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

Анкарският камък, розовият андезит на столицата.

Погледнете камъните на Анкара, погледнете сълзите в очите ми. Първият ред на тази песен поставя с любов камъните на един град до сълзите, и това не е случайно.

Radar TürkiyeRadar Türkiye30 Eylül 202629
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Анкарският камък, розовият андезит на столицата.

Анкара е град, чиито камъни разказват история. Първият ред от това стихотворение поставя камъка на града до очите на разказвача, и това не е случайно. Камъкът на Анкара наистина съществува; той се нарича андeзит, има розов оттенък, плътна структура и е твърд. От крепостните стени до фасадата на жп гарата, от релефите в Гувенпарк до стените на университетските корпуси, най-издръжливите структури на града са изградени с този камък. Този текст разказва за вулканичното раждане на камъка на Анкара преди милиони години, за неговите находища, за ролята му в годините на основаването на столицата и за местата, където може да бъде видян днес. Какво представлява андезитът?

Андезитът е вулканична скала, образувана от охлаждането на магма, излизаща от дълбоките слоеве на земната кора. Геолозите го определят като междинен тип между базалт и риолит; съдържанието на силициев диоксид варира между 57% и 63%. Основният му минерал е плагиоклазният фелдшпат, а заедно с него се срещат пироксен и хорнбленд. Характерната му порфиритна структура, която се състои от едри кристали, видими в тъмна матрица, му придава специфичен, петнист вид. Името му произлиза от Андите в Южна Америка; терминът е въведен за първи път през 1826 г. от немския геолог Леополд фон Бух. Андезитът е най-често срещаният вид скала в зоните, където океанското дъно се спуска под континенталната маса, и в островните вериги. Хората го използват като строителен материал от хиляди години; паметници като Боробудур в Ява и Саксайуаман в Перу са построени от андезит. Камъкът на Анкара също е част от това голямо семейство. Древните вулкани под Анкара

В околностите на Анкара се намират вулканични скали, датиращи от късния кретаци до плиоцена. Най-разпространените и образуващи специфична група са вулканитите от ранния неоген, известни като Киъзълджахам или Галатийски вулканити; базалтните колони и фосилната гора в геопарка Киъзълджахам и Чамлъдере са следи от тази вулканична активност. Скалите, използвани като "камък на Анкара", представляват различна група. Според изследване, публикувано в "Турски геоложки бюлетин" от Низамитин Казанчъ и Алпер Гюрбюз, тези вулканити се появяват на места между Гьолбашъ, Бала и Елмадаъ. Те не са част от голяма вулканична система, а са резултат от отделни изригвания през ранния и средния миоцен, последвани от покритие със седименти от късния мио Камъкът е твърд и плътно структуриран, въпреки това е сравнително лесен за обработка; не е порест, затова не абсорбира вода и е устойчив на замръзване и износване. Когато е мокър, цветът му става по-наситен. Тези качества го превърнаха в предпочитан материал за настилки и облицовки в продължение на векове. Обърнете внимание как след дъжд тротоар или фасада в Улус придобиват тъмнорозов оттенък; това е най-красивата проява на камъка. Къде се намират кариерите?

Въпреки името си, мястото, където се добива най-доброто от "Анкарския камък", т.е. кариерите, от които се извличат най-качествените образци, се намира в окръг Гьолбаши. Същият розов андезит се добива и в районите около Чанкъри, Афйон и Ушак, но името остава свързано с Анкара. Въпреки че на картата изглежда, че камъкът е широко разпространен, запасите са ограничени, тъй като не навсякъде може да се добиват блокове от кариерите; близостта до центъра на града, частната собственост, горите и защитените зони затрудняват отварянето на нови кариери. Историческите кариери се намират в самия град. Изследването на Къмет Дениз и Юсуф Каган Кадъоглу, публикувано в списанието "Анкарски изследвания", сравнява минералогичния и геохимичния състав на камъните, използвани в стените на крепостта Анкара, и открива най-голямото сходство в седем стари кариери, разположени на хълма Йенидоган. Това означава, че стените на крепостта са изградени от розов андезит, добит от близкия хълм. Тази информация е важна не само за любителите на историята, но и за реставрацията; използването на камък от същия източник при ремонта запазва целостта на структурата. От крепостта до Рим, дългата памет на камъка

Стените на крепостта Анкара са изградени от розов андезит с порфирофанитна структура; между редовете камък има и редове тухли и варовик. Точният период на построяване на крепостта не е известен, но се смята, че тя е съществувала по време на заселването на галите в Анкара. През 8-ми и 9-ти век, когато градът е бил подложен на нападения, стените са били бързо възстановени, а мраморни блокове от руините на римските паметници, колони и мраморни канали са били използвани като допълнителни материали в стените. Днес, докато се разхождате в крепостта, ще видите бели мраморни фрагменти, дори и надписи, в редовете розов андезит; камъкът обобщава всички слоеве на града в една стена. В стените Казанчъ и Гюрбюз посочват, че Факултетите по езикознание, история и география, както и юридическият, селскостопанският и научният факултет, сградите на Земеделската банка и Централната банка са построени с "анкара камък" и до днес запазват своята величие. Сградата на Второто народно събрание, проектирана от Ведат Тек през 1923 г. и изградена от обработен камък, известна днес като Музей на Републиката, е един от първите примери от този период. Основополагането на гара Анкара, проектирана от Шекип Акалън, е на 3 ноември 1935 г., а сградата е открита на 30 октомври 1937 г.; армировката е покрита отвън изцяло с "анкара камък". Паметникът "Гювенлик" в Къзълай е дело на австрийските скулптори Антон Ханак и Йозеф Торак през 1935 г.; шестте метра високи бронзови фигури, разположени върху 37-метрова основа, изобразяват турската полиция, жандармерията, интелектуалците и селяните и са заобиколени от релефи от андeзит. Историята на камъка, използван в Аниткабир, е различна. Между 1944 и 1953 г., според проектите на Емин Онат и Орхан Арда, журито е поискало доминиращият камък да бъде с по-светъл цвят от почвата. Затова външните стени на залата на честта, релефите на победата и колоните, обграждащи церемониалния площад, са облицовани със жълт травертин от Ескипазар, статуите на лъвовете – с травертин от Кайсери Пинарбаши, церемониалната зона и стълбите – с бял травертин от Хаймана, а вътрешните стени на кулите – с травертин от Маликьой. Както специалистите по минно дело и петрол отбелязват в списание "Aurum", през първите години на Републиката в обществените сгради на столицата се използва "анкара" андeзит, а строителството на Аниткабир е повратна точка за сектора на естествените камъни в Турция; отворени са нови кариери, обучени са майстори. Хайдар Топал включва Аниткабир сред сградите, изградени с андeзит, но е важно да не забравяме, че доминиращият камък в паметника е травертин. Виждането на двата камъка един до друг по-добре илюстрира колко "анкара" андeзитът е характерен за Анкара.

Къде да го видите:

За да видите "анкара" камъка, не е необходимо да посещавате музей; самият град е музей на открито. Започнете разходката от крепостта. Разгледайте белите мраморни блокове Като част от геоложкото наследство: камъкът

Камъните от Анкара, заедно с камъните от Ахлат, Невшехир и Силе, се считат за част от природните камъни на Турция, които представляват геоложко наследство. Според тях, културната стойност на един строителен материал не се проявява само в сградите, в които се използва, но и в кариерите, от които е извлечен. Затова те препоръчват опазването на старите кариери като природни и културни обекти, както и използването на автентичния камък при реставрациите. Проучването, което проследява камъка на крепостта на Анкара до хълма Йенидоган, е пряко резултат от тази необходимост. Най-тихият начин да опознаете един град е да се вгледате в камъка му. Камъкът на Анкара е розов, твърд и издръжлив; той носи спомени от лава, която е изстинала преди петнадесет милиона години, от стените на Галата до римските бани и гарата на Републиката. Следващия път, когато се облегнете на стена в Улус, си спомнете, че всъщност е направена от вулкан.

Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар