Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори

Животни, чиито имена са взети от Анкара: котка, коза и заек.

В почти всички езици на света думата "ангора" предизвиква асоциации с мекота; можете да я срещнете на етикета на пуловер, в списъка на участниците в изложба за котки или в името на ферма за кози.

Radar TürkiyeRadar Türkiye30 Eylül 202633
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Животни, чиито имена са взети от Анкара: котка, коза и заек.

Думата "ангора" на много езици асоциира с мекота; срещаме я на етикетите на пуловери, в списъци на котешки изложби, в имената на кози ферми. Произходът на думата е град, а този град е Анкара. През вековете, този град, известен на западните езици като Ангора, е дал името си на три животни: бяло коте с дълга козина, коза, даваща кашмир, и заек, чиято вълна се използва за плетени пуловери. И трите се отглеждат в цял свят, а произходът им е свързан с тежките зими и сухите лета на Централна Анадола. Тази статия разказва историите на тези три животни и, най-важното, къде могат да бъдат видени днес в Анкара. Името на един град, фамилното име на три животни.

Градът, известен в древността като Анкира, през турския период се преименува на Енгюрю, а на европейските карти е известен като Ангора. До 1930 г. западният свят познава града с това име. Животните, разпространени по света чрез кашмир, козина и вълна, носят името Ангора именно заради това. Всъщност, общата черта на тези три животни не е само името, а дългата и блестяща козина. В книгата на Анкарската агенция за развитие, посветена на кашмира, се пише, че козата се е адаптирала към почвените и климатичните условия на региона, придобивайки съвременния си вид и характеристики на кашмира. Подобен ефект е постигнат и при котките и зайците, благодарение на същия степ, както и на вековното размножаване на най-красивите животни с козина. Днес и трите се отглеждат по света, но в много други страни, отколкото в Анкара; една от целите на тази статия е да ги върне у дома. Анкарската котка, бялата звезда на дворците и улиците.

Анкарската котка е една от най-старите породи дългокоси котки. През края на 16-ти век, дългокосите котки започват да бъдат пренасяни от Анадола, Иран и Русия в Англия и Франция. През 17-ти век, анкарската котка е призната в Европа като отделна порода. Според турските източници, първите, които я пренасят, са моряците, а през 18-ти век котката става любим домашен любимец на европейската аристокрация. След това настъпва период на объркване: анкарската котка се смесва толкова много с персийската, че през 1788 г. Чарлз Кътън използва двете имена за една и съща порода, а през 1903 г. Франсис Симпсън пише, че разликата между тях е много малка. Мястото, където породата запазва своята чистота, е градът, от Въпреки тази красота, тя има своя цена: генът, отговорен за бялата козина и сините очи, може да причини вродена глухота, и глухотата е често срещана при белите котки със сини очи. Характерът им е игрив, умен и атлетичен; обичат да се катерят и се привързват към един човек в дома. За разлика от ванската котка, те не обичат вода. Къде може да се види днес анкарската котка?

Зоологическата градина в Atatürk Orman Çiftliği беше затворена на 26 август 2013 г. поради нужда от ремонт и не беше отворена отново; по-голямата част от животните бяха преместени в Газиантеп. Днес домът на котката е в Pursaklar. Центърът за защита, опазване и популяризиране на анкарската котка, създаден през 2017 г. от общината на Pursaklar, се състои от седем секции – за женски и мъжки котки, родилно отделение и клиника – и се намира на площ от 2000 квадратни метра. В центъра живеят петдесет котки, от които четиридесет са развъдни женски, и центърът има капацитет да отглежда сто двадесет котенца годишно. Центърът приема училищни групи и посетители; котенцата се осиновяват, като първоначалните разходи за храна се поемат. Две от първите обитателки на центъра, котките на име Kılıç и Seymen, бяха преместени в Ая София, а техните потомци продължават да живеят в центъра. Този дом за котки, разположен в Endemik Vadi в Pursaklar, е единственото място в Анкара, където можете да видите чистапородна анкарска котка да се разхожда свободно в градината, а не зад решетки; проверете дните и часовете за посещения на уебсайта на общината. Научната защита на породата е отговорност на Факултета по ветеринарна медицина на Университета в Анкара. През края на 2000-те години, катедрата по зоотехнология започна инициатива за създаване на изследователски център за тази котка, която беше застрашена от изчезване, и по това време Fatih Atasoy заяви, че по-голямата част от останалите котки са били в Atatürk Orman Çiftliği, а няколко са били в домовете на семейства в Анкара. Днес факултетът в Dışkapı продължава да работи по тази порода. Анкарската коза и кашмир – влакна, които обогатяват един град.

Според книгата "Анкарската коза, кашмир и соф" на Агенцията за развитие на Анкара, козата е била донесена от турците от района на Каспийско море в Анкара и околностите през 13-ти век, където се е адаптирала към почвата и климата и Разпространението на козите започва като верига от дарове. Според книгата, през 1541 г. двойка кози, подарени от султан Сюлейман към римско-германския император Карл V, са първите ангорски кози, които напускат Анадола. Стадото, пренесено през 1836 г. от полковник Хендерсън в Южна Африка, с една женска и дванадесет мъжки, положи началото на отглеждането на ангорски кози в страната. Девет кози, подарени през 1849 г. на Джеймс Дейвис, експерт по памук, пристигнал в Турция, станаха основата на отглеждането в Америка. През 1856 г. Австралия последва примера. Днес над половината от световното производство на кашмир е в Южна Африка. Самите кози са с малки размери: мъжките тежат между 35 и 55 кг, а женските – между 30 и 40 кг. Женските дават между 3 и 5 кг кашмир годишно, а мъжките – между 4 и 6 кг, и се стригат два пъти годишно. Числата разказват история за възход и спад. През 60-те години на миналия век в Турция имаше шест милиона ангорски кози, а през 1959 г. кашмирът представляваше 4,56% от общия експорт на страната. През 2009 г. броят намаля до 147 хиляди. Турската асоциация за кашмир, създадена през 1930 г., е открила моделна ферма в Лалахан през 1933 г., а организацията Tiftikbirlik, създадена през 1969 г., е закупувала кашмир от името на държавата. Днес проект, стартиран през 2020 г. от Министерството на земеделието и горите, раздава разплодни мъжки и електрически машини за стригане на стадата. Според данните на TÜİK от 2021 г., от общо 289 555 ангорски кози в Турция, 220 229 са в провинция Анкара, а оттам идват 330 от общо 468 тона годишно производство на кашмир в страната. Според Anadolu Ajansı, броят на козите в провинцията се е увеличил от 66 хиляди през 2008 г. на 166 хиляди през 2020 г. Ако искате да видите кози, отидете в селата Аяш, Бейпазаръ, Гюдюл и Налъхан, където се отглеждат най-много. Пролетта е сезонът на стригането. Тогава, ако поемете по селските пътища, може да видите стадо с бяла козина, чиито кичури достигат до глезените – една от най-старите гледки на Анкара.

Анкарският заек, въпреки името си, е изче Грижата за тези животни е трудоемка; ако козината не се сресва всеки ден, тя се сплъстява. Козината, която животното облизва и поглъща, може да се натрупа в стомаха и да причини фатална запушване. Първата седмица след остригването е най-рисковият период поради студа. Връщането в Турция беше късно и трудно. След като местната текстилна индустрия започна да обработва ангорската вълна през 90-те години, вносът достигна 105 тона през 1995 г. През същата година предприемач създаде първата ферма в Кършехир, като донесе 40 ангорски зайци от Германия. През 1999 г., с подкрепата на TÜBİTAK, Ветеринарния факултет на Университета "Ерджийс" и Института за изследване на птицевъдството в Анкара, бяха донесени 56 женски и 6 мъжки ангорски зайци от Франция. Тази група в Кайсери стана основен генетичен източник на породата в Турция. Проучване, публикувано от Университета "Еге" през 2007 г., отчита 42 ферми в 17 провинции, средна годишна продукция от 642 грама вълна и изтъква проблеми като липса на технически знания, трудност при намиране на качествена храна и невъзможност за продажба на вълната. В информационния материал се посочва, че зайците дават най-добри резултати на височина между 1100 и 2000 метра и че температурата в помещенията трябва да се поддържа между 5 и 15 градуса. Следователно, околностите на Анкара, разположени на висока и хладна планинска местност, все още са подходящи за тези животни. Въпреки това, днес е трудно да се видят тези животни в Анкара; най-вероятното място, където можете да ги срещнете, е изследователска група или малка семейна ферма.

Невъзможно е да се видят и трите животни в Анкара за един ден, но два дни са достатъчни. В първия ден посетете приюта за котки в Пурсаклар; преди това се информирайте от общината за часовете, когато котките са навън в двора, и за правилата за посещения. Не взимайте котките в скутовете си, а попитайте служителите. След това се спуснете в Улус и се разходете около Сулухан и бедестен. Там се намират хановете, където векове наред се е развивал търговският живот, а публикациите на Koç University VEKAM за копринените буби разказват историята на тези улици. Отделете втория ден за пътуване в посока Аяш, Бейпазаръ, Гюдюл и Налъхан; остригването се извършва два пъти годишно, като едно от тях е през пролетта. Преди да се прибли Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар